Не съм го виждала от 2 седмици... Не защото не искам, не и защото той не иска,  нямаме възможност.  Работен ден, петък....  не мога, не мога, не мога да събера мислите си.  Невъзможно е.  Седя  на стола пред компютъра и се взирам с невиждащ поглед във монитора.  Прехвърлям оферта след оферта без да разбирам съдържанието им. Виждам очите му. Златната му коса, чувствените му устни. Усещам мириса на тялото му, какъвто го помня от последният път, когато спахме заедно. Усещам топлината на кожата му под дланта си. Търкалям колелцата на стола и коремът ми се присвива от желание, душата ми стене безгласно : Злато, злато мое искам те, жадувам те, копнея те. Ох,  дано намеря начин да отида да го видя скоро...... Желанието ми е толкова силно, че сигурно, ако сама се докосна ще екплоадирам..... Злато, злато мое искам те........