Не познавам човек, който да каже: Стига ми заплатата. Имам предвид заплата естествено де, не огромни съмнителни доходи. Винаги има нещо, за което заплатата все не стига, нещо, което все отлагаме да купим, някоя глезотийка, която винаги си отказваме, защото има други по-важни разходи. На себе си винаги мога да откажа, но как да откажеш на дете, на любимо същество, на слепеца застанал на тротоара пред операта? Не можеш. И все си казваш:"Хайде сега аз нямам чак такава нужда, той (тя, то) се нуждае повече." Дай да го зарадвам. А така бих искала да имам за всички и най-накрая да си позволя да си купя глезотийка и за мен. Много ли искам?

не разбира се, но все така става

That's 2 celevr by half and 2x2 clever 4 me. Thanks!