31.10.  Някак много неусетно ми се изтърколи и тая година. Ей го на до нова година остават само 2 месеца. Много обичам приготовленията за този празник, умирам си да украсявам елхи. По-точно умирах си. До миналата година. Случи се така да отида да работя като касиерка в един склад на Илиянци. Склад за коледни играчки през зимата и за учебни пособия през лятото. Собственост на един арабин-сириец. На Илиянци, като на Илиянци. Бира, скара, всичко се търгува, всичко е продава, гмеж от ромски братя, китайци и араби, чалгата гърми на поразия, абе не е за разправяне. И аз там. В тая прекрасна обстановка, в скада, в който беше по-студено и от на северният полюс. Работният компютър беше връстник на баба ми, складовата програма, с която работех беше изумително интелигентно измислена, така че най-сигурният начин да не намериш един артикул  е да започнеш да го търсиш по азбучен ред. Особено, когато на една буква и един код са вкарани 48 продукта, с примесени в наименованията им цифри. Шефчето, за да оскубе някой заблуден клиент човек убиваше. Влезеше ли дори само един се почваш едно бързане, едно крещене, натягане, диктуваше ми 8 цифрените кодове със светлинна скорост, докато ги объркам и от сметката стане пълна каша. Какво купуваха хората ли? Ами новогодишни светещи маркучи, и играчки. Доставени познайте от къде.  От другия край на Илиянци от склада на един китаец. Купуваше ги на 2 пъти по-ниска цена. И най-смешно ми беше, когато някой от редовно оскубваните му клиенти се усещаше какво става и отиваше да си пазарува от китаеца.  Тогава ШЕФ побесняваше. Почваше се едно псуване на арабски и познайте кой беше крив, аз  и колегата, там работехме само 2ма. На 3тия си работен ден там подивях и реших, че ще напускам.Каза, хайде де помогни поне в лудницата до нова година. Казах му, че ще работя макс до нова година, за по-нататък и дума не може да става и то не заради него, а заради колегата, който без мене съвсем би се скапал и щях да удържа на обещанието си.Но се получи така, че го  възмутих го до душата на дъното си и стана друга история. :D  Почна да ми прави проверки, да брои касата през 1/2 час. Като му излизаше всеки път точно до стотинката аз му се подхилвах ехидно.  Смени тактиката. :D. Започна да носи оборота в джоба си. И една вечер забрави кои пари в кой джоб е набутал. При приключването на деня заяви: "Има липса от 70 лв."
Казвам: "Парите цял ден бяха у теб, намери си ги."  "А не, ти си ги взела."
О, така ли? Довиждане, дочуване, лека нощ, беше ми приятно. Взех си чантичката и си тръгнах. Спестявайки си какво мисля за копелета като него.
На другият ден Пешо колегата ми звъни. "Деси, той намери парите, извинява ти се и иска да се върнеш." Ха, а защо той не ми се обади?:) Щото знае, че ще го напсувам.  Тъпанар, спекулант и измамник. Гадното е, че не мога да гледам коледна украса от тогава. Ще отида на психотерапевт. Мамка му......да ми съсипе удоволствието от най-любимият ми празник.  Идва ми да го убия дори сега..... Мамка му......