Телефонът звъни. "Ало...."
"Ало, лельо..."
"Кого търсите?"
"Лельо не ме ли позна, аз съм Дончо племенника ти."
"Имате грешка, никой тук няма племенник Дончо."

Напоследък доста зачестиха такива обаждания.

Друг сценарий:

Дзъъъъъъъъъъън......дзъъъъъъъъъъъъъъън....

"Моля...."
"Иване, ти ли си бе?"
"Да, аз съм, кой сте вие?"
"Ванка, не ме ли позна, аз съм братовчед ти Коста от Пазарджик."
"Коста, не сме се виждали 20 години, къда се загуби, бе човек, откакто родителите ти починаха ти изгубих дирите."
"Не е за разправяне Ванка, бях на работа в Чехия, за чехкиня се ожених. Детенце имахме, но почина. (накъсано ридание). След това не успяхме да закрепим брака си, тя ме изгони, защото се пропих от мъка братче. Сега съм в София, да си търся работа и квартира, много съм го закъсал."
"Хайде да се видим Коста, каня те на обяд, да ми разкажеш всичко. Ще те чакам в ресторант "Мелник" в Изток, нали го знаеш къде е?"
"Не го знам, но ще го намеря."

След четири часа:

Двама мъже н видима възраст 50тина години седят пред холната масичка в малкият апартамент в квартал Изток. Пият ракия и гледат новините.
"Коста, не се впрягай братче, не съм много цветущ финансово, но няма да си изоставя родата.  Помниш ли като ни идвахте на гости, как се катерехме на джанката на леля Стойка съседката?  И тя  как ни гонеше с метлата? (смях последван от продължителна прозявка)."
"Помня, как да не помня."
"А аз не помня кога бяхте за последен път у нас в старата къща."
"Ами май беше 80та година."
"Не е било 80та, ние се преместихме през 78ма, а 80та почина и майка ти, ти и това ли не помниш?  Всички бяхме на погребението и в Раднево. А в новата къща изобщо не си идвал, изгуби се....."
"(сумтене), ми забравил съм брат, нали знаеш?"
"Не, не знам как си забравил, ти толкова обичаше майка си, толкова плака, когато почина, не си представям как може да забравиш. И аз много плаках за леля Цецка."
" Знам брат, знам, и ти много обичаше майка ми."
"Коста, как се казва майка ти?"
"Е как, как, Цецка."
"Казваш Цецка, защото аз ти споменах това име, Станка се казва майката на Коста, моята леля. А ти кой си бе?"
"(хмммм), аз.... аз...."
Иван стана, хвана яката на непознатия и го повлече към вратата. Отвори я  и натири натрапника надолу по стълбите. Онзи изгуби равновесие и се изтъркаля до долната площадка.
"Кога точно щеше да ми обереш къщата копелдак такъв, след като заспя нали? А може и да ме удушиш в съна ми. Махай се и ако още един път се мернеш ще те смажа от бой."

Мда.
 Има и такива хора. Възползващи се от самотата, наивността и копнежа по изгубените роднини на другите.
И внимавайте като звънне телефонът. 
Може да се обажда вашата леля от  Бразилия и не е ясно какво ще се случи в последствие.