Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. deathmetalverses
14. tota
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. deathmetalverses
14. tota
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. mimogarcia
8. samvoin
9. bateico
10. sekirata
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. mimogarcia
8. samvoin
9. bateico
10. sekirata
Постинг
10.12.2007 10:06 -
Некролог за илюзии....
Автор: demoniceye
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2706 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 10.12.2007 10:40
Прочетен: 2706 Коментари: 4 Гласове:
1
Последна промяна: 10.12.2007 10:40
Най-черното черно ще потърся. За да жаля покойните вяра, надежда и любов.
Няма такова черно. Може би единствено вечният космически мрак е достатъчно черен, за да обрисува чернилката в душата ми.
Зачернено сърце. Разбита илюзия, за кой ли път.
За кой ли път повярвах, за кой ли път се надявах. За кой ли път обичах, за кой ли път ме предадоха.
Не, не няма вече нищо, нищичко не остана. Любовта си отиде, вярата избяга презглава в пристъп на панически ужас, а надеждата умря след кратко боледуване. Спомина се кротко примирена със съдбата си, самотна, прелъстена и изоставена.
Черна жалейка за скъпите покойници.
И още по-черна, за мен.
Душата ми е мъртва.
Мъртва, като прогнил труп на стара к...ва с червеи лазещи из прогнилата п...ка. (Стивън Кинг-То)
Мъртва......
Аз съм в гроба.....
В ада.....
Там ми е мястото.....
И не искам да се връщам......
Сбогом непрежалими вяра, надежда и любов....
Последно сбогом и прощавайте, ако съм ви наранила с нещо.....
Няма такова черно. Може би единствено вечният космически мрак е достатъчно черен, за да обрисува чернилката в душата ми.
Зачернено сърце. Разбита илюзия, за кой ли път.
За кой ли път повярвах, за кой ли път се надявах. За кой ли път обичах, за кой ли път ме предадоха.
Не, не няма вече нищо, нищичко не остана. Любовта си отиде, вярата избяга презглава в пристъп на панически ужас, а надеждата умря след кратко боледуване. Спомина се кротко примирена със съдбата си, самотна, прелъстена и изоставена.
Черна жалейка за скъпите покойници.
И още по-черна, за мен.
Душата ми е мъртва.
Мъртва, като прогнил труп на стара к...ва с червеи лазещи из прогнилата п...ка. (Стивън Кинг-То)
Мъртва......
Аз съм в гроба.....
В ада.....
Там ми е мястото.....
И не искам да се връщам......
Сбогом непрежалими вяра, надежда и любов....
Последно сбогом и прощавайте, ако съм ви наранила с нещо.....
Истинският живот всъщност започва, когато на гробището на твоите илюзии вече няма място за гробове - отишли са си всичките...
Един умен човек е казал: "Ако минаваш през ада, не спирай да вървиш!"
Прегръдка!
цитирайЕдин умен човек е казал: "Ако минаваш през ада, не спирай да вървиш!"
Прегръдка!
на некролога..Ама вече не ми пука..:/
цитирайПричината в момента да живея наистина качествено е точно в преминаването през този ад. Вярно е, че тогава беше страшно болезнено и не вярвах, че мога да се справя. И е вярно, че не беше никак лесно излизането от този ад. За начало пробвай да пишеш стихове, в които да изкарваш мъката си - наистина помага
цитирайама да продължим да вървим....
Иначе някъде долу-пиши ме и мен.
Не си сама в това положение, не си и единствения Човек на тази земя - и аз съм като теб само дето съм и аз от женски пол :)))))
ина4е...Keep walking
Просто - Не спирай да вървиш!!!
Поздравявам те с тази песен на Сл. Трифонов
"През ада минах но не спрях, а вървях и вървях, над мен летеше моят страх като гарван чер и чакаше да се предам, себе си да му дам, защото бях един и сам. И беше мрак пред мен и в мен, но вървях и вървях, а тихи, мъртви гласове викаха ме при тях...."
цитирайИначе някъде долу-пиши ме и мен.
Не си сама в това положение, не си и единствения Човек на тази земя - и аз съм като теб само дето съм и аз от женски пол :)))))
ина4е...Keep walking
Просто - Не спирай да вървиш!!!
Поздравявам те с тази песен на Сл. Трифонов
"През ада минах но не спрях, а вървях и вървях, над мен летеше моят страх като гарван чер и чакаше да се предам, себе си да му дам, защото бях един и сам. И беше мрак пред мен и в мен, но вървях и вървях, а тихи, мъртви гласове викаха ме при тях...."
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 10495
