2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. mt46
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. deathmetalverses
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Прочетен: 2165 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 12.12.2007 11:42
Вървя през руини, опипвам във мрака
да търся пътечка извеждаща вън
из адските дебри, безкрайни тунели
се вият, о Боже дано да е сън.
С жестока плесница си удрям лицето,
хей, хей, събуди се и марш навън,
отварям очи, разтърквам клепачи
проглеждам широко и....
не, не е сън.
Гробове прескачам, останки съзирам,
хлебарки и червеи лазят по тях....
съсирена кръв, мърша изгнила,
и мирис на смърт, на смърт и на грях.
Душата ми грешна, сърцето кървящо
се молят и плачат за помощ, но не....
Луцифер се хили, Васаго намига,
а Бог е отвърнал от мене лице.
"За теб твар нищожна, спасение няма."
прошепна ми някой със съскащ глас....
каквото дробила си, туй и ще сърбаш,
и ад и чистилище са в моята власт.
"Пълзи си отрепко, не спирай да драпаш,
но изход не ще да намериш-помни....
прашинка в на вечната смърт кръговрата
където спирала е път на съдби.....
May I die?
но " този съскащ глас "...просто не говори истината, този глас - лъже...
Изход винаги има, нужна е само вяра...
Много силен и тъжен стих!
10.03.2009 16:43
