Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.01.2008 17:55 - Страшно ли е да си осиновен ?
Автор: demoniceye Категория: Лични дневници   
Прочетен: 10784 Коментари: 31 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Де да знам, май съдбата ми е такава, да се срещам събирам и сприятелявам с хора, които знаят (или не знаят), че са осиновени.
Имам 3 скъпи на сърцето ми същества, за които знам, че са осиновени.
В първите 2 случая и те знаят, третият не знае. Не знам дали е знаела някога, дали изобщо е подозирала и как би и се отразило, ако сега тепърва разбере, че е осиновена.
Първият ми е приятел от 15 годишна възраст. Винаги е знаел, че е осиновен, но това никога не го е притеснявало особено, приема си нещата философски и не му е хрумвало да хуква да си търси биологичните родители.  Кои са му родители, а много важно, както казва той самият "Какво значение има кой ме е пръкнал такъв кретен."
Вторият го приема много тежко, може би защото на него никой, никога открито не му е казвал, че е осиновен, досетил се е от недомлъвки, подслушани разговори и намерени стари писма.
Много страда, много иска да разбере кои са изоставилите го родители, смята, че към него има по-особено отношение (в смисъл незаинтересованост) от роднините му именно поради факта, че е осиновен. Болезнено иска да разбере истината и често изпада в депресии от това, че не я знае.
Третата е в най-тежка ситуация. Като че ли никога не е подозирала, че е осиновена и цял живот се е питала защо роднините и се отнасят с нея по-зле, отколкото към братовчедите и.  Цял живот си е преглъщала сълзите на обида и е недоумявала защо е така. А ето, че наскоро по нещастно стечение на обстоятелствата се оказа и обезнаследена в полза на братовчедите си. Отново неразбирайки защо. 
Кое е по-тежко знанието, че си осиновен и приемането на фактите или пълното неведение и недоумение?
Кое е по-важно кръвта или отношението?
Казват "Кръвта вода не става." И е вярно и не е. Има толкова много случаи на кръвни роднини, които се мразят, не се понасят и се избиват за имоти и наследство.
Човек може да избере приятелите си, но не и роднините си. Аз лично бих дала банкет да разбера, че майка ми не ми е майка, ама няма, ядец. Майка ми е каквато и да била и много жалко, че не мога да я сменя или избера.
Как да подходя с "Третият случай"? Да и кажа и да изпадна в ролята на: "Носителите на лоши вести ги убиват..." или да продължавам да мълча като пукал, за да не и зашлевя поредният шамар в театрото наречено "живот"? Дали една такава истина след 33 години живот няма да я срине?
Кое е по-важно, кръвта или истината?



Тагове:   осиновен,


Гласувай:
0



1. zari - Да даеш радост на едно дете като го отгледаш и изучиш...
22.01.2008 18:02
не разбирам каква е трагедията за която и да е страна? В сиропиталище нима тя или той са щели да се чувстват по-добре? Колко често семейни двойки осиновяват деца от други раси и се грижат перфектно за тях /Брад Пит и Анджелина Джоли/ и много други...
цитирай
2. demoniceye - Мисля, че трагедията...
22.01.2008 18:05
Е в отказа, да им кажат истината. Незнанието ги унищожава.
цитирай
3. benra - родител е не
22.01.2008 18:09
този, който просто ти дава живот.Родител е този,който прави животът ти възможен, който го озпълва със себе си.А относно казването-по-добре замълчи.
цитирай
4. demoniceye - вenra, и аз така мисля.
22.01.2008 18:11
Ама иди им обясни на тях.... знаят си тяхното. Кръвта вода не ставало и точка.
цитирай
5. bobibobi - Струва ми се...
22.01.2008 18:15
Че ако решиш да осиновиш дете трябва да го приемаш за свое. От къде на къде, кой по дяволите ти дава право, да дадеш на някой надежда за нещо по-добро, да му покажеш рая, само за да го хвърлиш после отново в ада? Да задоволиш потребността си от дете, да запазиш семейството си, а после да се чудиш как да се отървеш от него?
цитирай
6. galinabg - Темата за осиновените
22.01.2008 18:31
деца ми е болезнено близка до сърцето.....При така стеклите се обстоятелства - по добре замълчи. Почти сигурна съм, че ако кажеш истината ще последва невъобразим поток от събития в живота на много хора, не само на приятелката ти...Но... все пак-слушай сърцето си:)))
цитирай
7. liz - Уви...
22.01.2008 18:37
Това е доста честа заблуда на хората, кръвта вода не ставала. Една близка приятелка на майка ми е отгледала и двамата си племенника от много малки, грижила се е за тях като за собствени синове, била им е повече майка от родната им майка. Последната страда от някакво заболяване, което пък идеално й служи за оправдание цял живот да се държи невероятно безотговорно и да тръшва неприятните задължения на хората около нея. Сестра й пък е от онези хора, които се оставят всички да им се качат на главата, защото са прекалено добрички. Когато едно от двете момчета катастрофира много лошо, майка му се сети, че има син, но баща му (явно по-зле и от нея) един път не се вясна в болницата през месеците, когато детето му беше в кома. И на погребението не пожела да отиде, не му било в задълженията.
Та, в крайна сметка, биологичното майчинство и бащинство сами по себе си нищо не означават. Но пък съществува и това, че малко хора могат да го възприемат ... и един куп други фактори ... всеки отделен случай е твърде сложен.
цитирай
8. venercheto - Напълно съгласна с benra. А питам и ...
22.01.2008 18:42
Напълно съгласна с benra. А питам и какви са тия "родители", които ще осиновят детето, само за да го пренебрегват после цял живот?!
В нормалните държави има институции, които контролират дали с децата се однасят добре в семействата- осиновени или не. Крайно време е и у нас да се появят такива.
цитирай
9. анонимен - още една
22.01.2008 19:21
осиновена съм и аз. Не мога да проумея как няой може да си има дете, независимо, че не е биологично и да позволи някой да се отнася второкачествено с него, не мога да си представя, че ще бъде и обезнаследено - явно всичко човешко е вече отмряло и останало зверското. Всяко дете, което отглеждаш е ТВОЕ дете, не е кукличка, която да те радва, забавлява и да ти осмисля дните, то ще бъде твоето продължение.
Винаги съм знаела, че съм имала страхотен късмет в този живот, просто невероятен, никога не съм искала да открия биологичните си родители, за мен не съществуват; каквито и причини да са имали да ме изоставят, може би бих ги разбрала, все пак някой ми е оставил шанс за нещо по-добро. Имам само едни родители - тези, които са ми дали този мой живот и не бих го сменила с каквото и да е на света.
цитирай
10. анонимен - Elica
22.01.2008 19:54
Chudesno izkazvane za maika ti na finala...Edin den i tvoite deca moze bi shte go kazat za teb!
цитирай
11. dimitrinkah - много е трудно,
22.01.2008 21:13
това е дилема...ако не и кажеш лошо ,ако и кажеш пак лошо...
четейки за състоянието на семейното и дередже,аз специално много бих се двоумила...
едвам ще устискам да не и кажа,ако ми е много близка,,,
тя е на такива години ,на които ще може да понесе истината-все си мисля,че при това отношение към нея сигурно доста се е замисляла ...
въпросът е ,че не е лесно такова решение ,ама хич...
а може би да има справедливост и истинската и майка или близки вече да я търсят и да я открият,преди съвсем да са я съсипали с това отношение към нея....
цитирай
12. анонимен - По добре да мълчиш като пукал
22.01.2008 21:14
Остави това на "доброжелателите",все ще се намери някой да каже,по-добре да не го научи от приятел.Ще има нужда от теб след като узнае истината.Не е ли странно според теб в родината ни да има толкова изоставени деца,а от друга страна толкова бездетни двойки.Звучи като Божие проклятие.
цитирай
13. анонимен - ако си й просто приятелка,
22.01.2008 21:17
изобщо НЕ е твоя работа да й казваш подобни неща.
родителите й трябва да й го кажат. ако тях ги няма.. може би роднини, или просто сама да стигне до истината. остави я да потърси себе си. то не е толкова трудно да се сетиш.
аз самата съм осиновена и знам какво говоря.
цитирай
14. анонимен - родител
22.01.2008 22:25
мисля,че всеки има право да знае ,че е осиновен,но истински родители са тези които са те отгледали,относно поговорката кръвта вода не става не съм съгласна вече 20 години не общуваме с родния ми брат не ми липсва изобщо имам страхотни приятели които са ми повече от брат и сестра и са ми помагали винаги,
цитирай
15. apollon - имаш рядко сърце тогава
23.01.2008 01:06
имаш рядко сърце тогава
цитирай
16. анонимен - Не казвайте
23.01.2008 08:01
Смятам, че не трябва Вие да съобщите за осиновяването. Това е работа на родителите. И то колкото по-рано, толкова по-добре. Иначе поверяваш съдбата си в ръцете на кой ли не. А това за кръвта са глупости - мантра на хора, които не могат нищо друго да дадат и смятат, че кръвта е достатъчна, за да оправдае безсилието им. Не ми е работа, но това за банкета и майката ме ужаси - надявам се моите деца никога да не кажат такова нещо!
цитирай
17. анонимен - осиновена
23.01.2008 09:46
Аз съм от тези, на които други хора са казвали, но не и родителите им.
И от тези, които го преживяват сравнително трудно, тъй като отношението на един от родителите ми към мен е странно, меко казано.
Именно отношението се преживява трудно на тая възраст - 33.
Но ще ти кажа, че няма нищо по-добро от истината.
Ако искаш просто подхвърли идеята на приятелката си, а тя ако има желание ще разнищи историята. И й напомни, че да израснеш в семейство е по-добре, отколкото в дом - при всички случаи, освен на много брутално, опасно за живота насилие.
цитирай
18. forestlove - не казвай
23.01.2008 10:29
Не казвай!
към 12 - естествено, че така ще казва детето й за нея. това е правило за всички деца и ако някой родител си мисли, че е "пощаден" само, защото не го чува лично, се заблуждава жестоко. но това не е трагедия, а особеност на възрастта.

Всъщност не разбирам нещо. Как така роднините се държат зле? То ест - разбирам какво казваш, но недоумявам как е възможно. Болни хора. Лошото отношение към осиновеното дете на сестра/брат/дъщеря/сина ти е лошо отношение и към нея самата/него самия.

Ама животът е шарен, две мнения няма.
цитирай
19. viovioi - Тя се е досетила...
23.01.2008 11:31
Кой нормален родител, ще си лиши детето от апартамента и ще го завещае на някой друг??? Ми ако внезапно се тръшне и пукне, тази жена отива на улицата. Защо са я е осиновили? Изроди такива. На такива нито свое се полага, нито чуждо някой да им дава. Да пукнат дано!!!
цитирай
20. demoniceye - viovioi-случи се именно това
23.01.2008 12:07
Осиновителката почина и осиновената е на улицата. Факт.
цитирай
21. анонимен - Имам първа братовчедка, която е ...
23.01.2008 13:18
Имам първа братовчедка, която е осиновена от леля ми. Родителите и бяха починали, когато тя ми каза, че знае за осиновяването и ме попита защо само от нашата страна на родата не сме никога направили въпрос за това. Още като бяхме малки родителите ни баха обяснили,че леля си осиновава момиченце и са решили да не казват. Това значи и ние никога да не споменаваме, а от този момент имаме вече братовчедка, която си е лично наша. Така и никога не сме я възприемали като чуждо дете - тя си е моята първа братовчедка. Така и не събрах смелост да я попитам от какви гадни клюкари е научила. Сигурно и е било гадно, защото го е научила от чужди. Обичаше майка си и баща си и никога лоша дума не е казала.
Да си осиновен или осиновител не е някакъв порок или недъг. Според мен трябва още докато е малко детето по подходящ начин да узнае за осиновяването си /както е по-добре за секса да се разговаря в къщи/, отколкото за това да се научава по най-грозния начин от улицата.
цитирай
22. kliment - Написаното от Вас е твърде актуа...
23.01.2008 14:03
Написаното от Вас е твърде актуално. Дококлото поставяте въпрос, моето скромно мнение е, да не ставате вестител на истината, макар че Евангелието ни учи, че истината ще ни направи свободни.

Не всеки може да понесе психологическия шок на една такава истина, за каквато пишете.

Благодаря Ви за прекрасните съждения. Имам познат, който всякога е знаел, че е осиновен и дори помни осиновяването си от дом за изоставени деца. Полагал е повече от синовни грижи за умиращата си осиновителка, която нарича "леля", но не може да се освободи от страданието си. Многократно съм изтъквал, че има деца, които са имали много по-нещастно детство със собствените си биологични родители, но ако човек не е преживял нещо, той не може да съчувства, но не може напълно да го разбере.
цитирай
23. bizcocho - nima e stra6no da bade6 obi4an?
23.01.2008 14:56
imam tri rodeni ot men deca i v posledstvie edno osinoveno:)obi4am gi bezkraino mnogo VSI4KITE!
a dali da i kaje6?6ansa da razbere,4e "vinata"ne e neina,a v esnaflaka i egoizma na "nqkakvi rodnini",moje da i donese izvesten pokoi, no situaciqta e mnogo delikatna (mnogo e vajno dobre da q poznava6 otvatre). obmisli go dobre ! uspeh !
цитирай
24. majkata - Мои много близки роднини отгледаха ...
23.01.2008 15:11
Мои много близки роднини отгледаха и изучиха едно доста буйно осивено момиче. Тя разбра в тинейджърска възраст, че е осиновена и го изживя много тежко.

Почти всички случаи, за които знам осиновените са научавали от странични хора. Мисля, че не е редно, освен ако една от двете страни не е помолила третия човек да го стори. Според мен това е въпрос на отношение между осиновителите и осиновените и другите не бива да се месят.
цитирай
25. smile4tonight - ***
23.01.2008 16:23
мисля,че повечето осиновени имат някакво усещане за нещата ..Просто понякога имат нужда от някакво...от нещо,което да ги накара да се замислят повече. Според мен децата трябва да научат по подходящ начин от родителите си. А ако някой иска дете трябва да го обича като свое.. В противен случай сигурно е имало причина да няма собствени,рождени деца...
цитирай
26. анонимен - Всеки човек има само една майка
23.01.2008 23:12
Един действителен случай: Две малки момчета - двуклетъчни близнаци си играят на улица в Шумен. Едното изчезва безследно. Минават много години. Момчето заминава войник в Петрич.В деня на клетвата, казва на родителите си , че ще покани най-добрия си приятел на трапезата, защото болната му майка не може да дойде. Когато видяла приятеля на сина си, майката, разбира, че това е другият и изчезнал син. Командира казва, че са неразделни.Взема адреса на момчето и заминава при майка му във Видин. Оказала се циганка. И буквално и отговорила: Ти имаше две, а аз нито едно. Иди питай сина ми коя му е майка?
Отиват родителите на двете момчета да разкажат истината много щастливи, но техният син, който отгледала циганката отговорил точно така:
Всеки човек има само една майка - моята е циганка. Радвам се само, на брат ми с който ще бъдем неразделни!
цитирай
27. анонимен - LgFgRfhZroWIdAnJev
24.05.2011 02:10
It was dark when I woke. This is a ray of snusnihe.
цитирай
28. анонимен - gKiHqhRCpjfryiMsMF
24.05.2011 04:30
YouВ’re on top of the game. Thanks for sarhing.
цитирай
29. анонимен - LECKmDeO
24.05.2011 05:22
The forum is a brighter place tahkns to your posts. Thanks!
цитирай
30. анонимен - dVTcRysdaRGmF
24.05.2011 05:39
Walking in the presence of giants here. Cool thinking all aronud!
цитирай
31. анонимен - cntxWumQuZZv
24.05.2011 06:29
At last, someone comes up with the "right" aenswr!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: demoniceye
Категория: Тя и той
Прочетен: 1437216
Постинги: 297
Коментари: 2649
Гласове: 10495
Спечели и ти от своя блог!