Ми ей така на. Не ща. Кукумицин Неделчев съм си достатъчно по други теми, та айде сега пък религиозна трябвало да стана.
Какво ги е прихванало младите хора не знам. Всяко второ момиче носи иконки в портмонето си, всеки трети младеж ходи по разни съмнителни църкви.

Не съм точно атеист, но за мен името на онзи, който ни пази не е Господ-Бог. 
Хайде сега всички православни вярващи ревнете, че съм безбожница. Не съм. 
Ама и на църкви няма да започна да се влача. 
Господ не е в църквата (или каквото е там).
Няма нищо лошо в това всеки да вярва в нещо, за което смята, че го пази и му помага. Има такова нещо, аз в себе си го наричам Силата (без асоциации със Star wars моля), Съдбата, Онзи отгоре, Извънземният разум, Матрицата и всякак другояче, но не и Господ.
И това нещо (някой) ми е помагало. Мога дори да го нарека и просто късмет. И то ми е помагало без да ходя по църкви и литургии, без да паля свещи и да падам на колене пред църковните олтари.
Защо ли?
Ами именно защото Господ не е в църквите. Господ (ако това му е името изобщо) е навсякъде. В облака, в нежната галеща слънчева светлина, в крехкото кокиче поникнало в двора на съседката или в могъщият бор в парка. И най-вече е в сърцата на хората.
Добротата в сърцата на хората, това е Господ. 
И до гуша ми дойде от лицемери, които се мъкнат по литургии всяка събота, а същевременно не понасят собствените си деца. Като например родителите на моя приятелка. 
А съвсем пък не мога да понасям да ми обясняват каква грешница съм, как ще се пържа в пъкъла или как господ ще ме порази за богохулството ми, пушенето на цигари, пиенето на бира, зяпането по дългокоси пичове и слушането на метъл. И как трябвало да се поправя, да се разкая, да започна да посещавам църквата (ама непременно тази, която посещават и те) и да се моля на Господ да ми прости греховете.
Пфу. Ако бяха истнски вярващи, истински християни щяха да знаят, че само Господ е безгрешен, един, единствен той. И освен това нали християнството проповядва милосърдие?
Обещава божията прошка от Негово име? И как така я обещава, след като не може да ми я даде? Какви са те, че обещават от името на Бога?
Онзи ден спорих с един младеж, вярващ, който ми каза, че нямало такова животно като късмет, че само в Господ е истината и Дявола не спял. И за да не го викам, да отида в неделя в тяхната църква.
А със сигурност Дявола си няма никаква друга работа, освен да мисли за мене и да се чуди каква гадост да ми сътвори.
Чак се почувствах поласкана. 
На църква няма да ида.
А в моментите, когато се чувствам грешна (разбирайте направила съм някоя мръсотия на някого, няма значение волно или неволно) аз си намирам начин да поискам прошка, да се разкая и да се пречистя.
И по никой начин не се чувствам чак такава грешница, че да горя в пъклото заради цигарите, бирата, метълът и дългокосото ми гадже. 
Има далеч по-големи ненаказани  гадости на този свят от моите четири гряха. 
Именно ненаказани!!! И къде е Господ, та да ги накаже?

Много правилно.Господ не е в Църквата.Нема да изпадам в подробности защо и как е възникнала религията и църквата.Ще кажа само една дума: ВЛАСТ.Понятието "Господ" персонифицира тази сила.СИЛАТА.И аз съм съгласна с теб.Напълно.

Ти направо ме уби!
Вярата в Господ няма нищо общо с това дали пушиш, пиеш бира или зяпаш по дългокоси момчета.Това са пороци, а не грехове.Ако ми позволиш ще ти кажа за моята вяра, но първо две думи за мен.Аз пия бира!Наливна, за да не напълнявам/по малко калории има/, пия и то не една.Без една може, но с една-не!Така или иначе пия повече от теб!Второ-пуша!Опитвам се да не прекалявам, но рядко падам под кутия дневно.Трето-мъжете са луди по мен, защото съм секси, чаровна, весела и което е по-лошото и аз съм луда по тях/въпреки, че съм омъжена/.Мога да ти изброя още един куп пороци, които съм сигурна, че ти не притежаваш.И накрая ще ти кажа, че АЗ ВЯРВАМ В ГОСПОД!На фона на нещата, които ти казах това сигурно ще ти прозвучи смешно или като шега, но това е самата истина.И не съм обикновенна православна християнка, която ходи 2-3 пъти годишно на черква, за да запали свещичка ами ходя в евангелска петдесятна църква.Това не е секта, защото тази църква съществуваше още по времето на комунизма.От малка ходя.Като бях дете общо взето се пръскахме с другите деца от църквата на чешмичката в задния двор и си играехме, но като станах на 10-12 години взех все по-често да се застоявам в залата, защото това, което се говореше взе да ми става интересно и да намирам смисъл и приложение и за моя живот.Сега съм на 28 години!Права си в това, че Господ не е /само/в църквата.Той е навсякъде.И когато имаш нужда от него е нужно само да прошепнеш тихо/даже наум/"Бъди с мен!Не ме оставяй!".Той ще те чуе бъди сигурна.А за Божието присъствие и за неговото докосване мога само едно да ти кажа/и ще го кажа по-жаргонно, за да ме разберат повече млади хора/- дори и най-силния оргазъм на света не може да се сравни с момента, когато ТОЙ докосва сърцето ми!Малко от младите хора ходят на църква, защото няма проповедници, които да си позволят да кажат тези неща, които ти казвам аз.Така че бъди щастлива!Обичай си готиното дългокосо гадже, пий си биричката, но знай, че когато/ако някога/ имаш нужда от Него и му го кажеш той ще се отзове.Пък било то дори и за "Господи искам този мъж да ме обича!" Мдааа и за такива неща съм се молила....УСПЕХ!

Не знам коя си, но мнението ми съвпада с твоето. Що се отнася до мъже.... аз съм разведена и гаджето ми е с 10 години по-младо от мен, :) та затова разни лицемерни набожни ме пъхат в пъклото. :D

Аз също не си падам по лицемерната набожност.Гледам разбира се да не набивам в очите на другите моите пороци.Прекален светец и Богу не е драг.Какво като си разведена!Случва се на всеки.Какво като е по-млад.Нали си го спечелила.Това, което един истински християнин трябва да прави според мен е не само да седи и да вика "Алилуя" и да мъкне Библията под мишница ами да носи любов в сърцето си за хората.Християнинът трябва да е човек, от който лъха оптимизъм, а не негативизъм и осъждане.Знаеш ли аз ходя на църква откакто съм родена.Имам страшно много приятели, които не са вярващи или дори са заклети атеисти.Те знаят за това, но досега НИКОЙ не ми е казвал "Ти не си добре!" или "Ти си луда!".Те ме обичат, защото знаят, че могат да разчитат на мен, че ако сбъркат аз няма да ги осъдя, а ще се постарая да помогна доколкото мога.И в работата ми се радват.Знаят, че съм вярваща, но аз не им натрапвам своята религия.Като имат проблеми аз постя/не ям по цял ден и не пия вода, нашия пост е такъв/ и се моля за тях.Дори не им го казвам!Даже понякога ми казва някой "Ще се помолиш ли за мен като идеш на църква?" ми много ясно, че ще се помоля, защото моята работа на християнка е в това, а не да седна и да викам "Аааа неее а ти като тръгна да изневеряваш що не помисли с главата си!Ще гориш в ада сега!". Та така!Не слушай какво ти говорят хората, а чуй гласа на Господ в сърцето си.Мога още един куп неща да ти разкажа по темата, но да не прекалявам, за да не се подразнят другите.

Това и смятам да правя. И това казвах, ако Господ не е в сърцата ни, значи не е с нас.

Още един, който прави разлика между вяра и религия! Ставаме все-повече ;)))