Хубаво нещо ли са принципите? Или гадно? Според какви принципи трябва да се ръководим в житейския си път, заради какво си струва да изневерим на принципите си и за кое не си струва? Според какво се определят принципите ни? Според личният морал, вкус, влияние от близки и приятели?

Съвсем се омотах нещо.

Всеки си има лични принципи това е ясно.

Примерно:
1. По принцип обичам реда, но мразя да подреждам. :)
2.Обичам чистотата, но мразя да чистя. :))
3.Обичам вкусна готвна храна, но мразя да готвя? :)))

Хаха, това беше в кръга на майтапа, но и тези неща спадат също към принципите.

Не, не, не за това ми беше думата.

Става въпрос за изневеряване на по-важни принципи.
Нещо от рода на:

Никога не говоря зад гърба на хората, старая се да не лъжа, да държа на обещанията си.... Нещо такова.

Заради какво си струва човек да изневери на ВАЖЕН СВОЙ ПРИНЦИП ?

Или за нищо и за никого не си струва...
Може ли да се намери извинение за изневеряване на жизнено важен принцип?

Пфуууууу, какво ли пък е жизнено важен принцип?

За мен един може да е жизнено важен, за друг човек да е друг...

Това, което на мен ми е странно какъв човек е тоя, който те кара, който настоява да изневериш на твой принцип, дори и не по кой зане колко основателна причина. Ами просто така. По негова лична прищявка, "за да си му направел удоволствие".
"Хайде сега и ти пък с твоите принципи, за какво са ти, ядат ли се пият ли се?"

Олеле....

Когато някой твой близък познат те изненада в гръб с подобна изцепка почваш да се чудиш дали изобщо си го познавал. И дали си струва да продължаваш да го познаваш.

Не може да има хора без принципи и няма как да се живее без принципи.

Подобни хора за мен са фурнаджийски лопати, предатели, мекотели, плазмодии и изобщо не бих искала и да ги познавам.

Няма значение на какво се основават личните принципи на всеки един от нас, но без тях не може да се живее.

Защото според мен личните принципи на човека определят и личното му достойнство и стойност.

Може да не си струва да умреш за принцип, но си струва да има неща, за които можеш да умреш. Хайде сега не визирам да умрем за партията, родината или правителството.

Но всеки един от нас ако изобщо се смята за стойностна личност си има по нещо, за което би умрял. 

А няма как да си пълноценна стойностна личност без принципи. 

Нали?    Или???

е да живееш, по-собствени принципи, но по чуждите, и да си ги отстояваш, без да се съобразяваш винаги с чуждите, когато противостоят на собствените ти! Така мисля аз!Страхотна тема поздравления!

Благодаря. :)

Your answer was just what I neeedd. ItВ’s made my day!

Kudos! What a neat way of thiinkng about it.