Много обичам метеоролозте. И точните им прогнози много ги обичам. 

Още повече обичам, когато са прогнозирали хубаво и сухо време, та да се облека в бели панталонки и обувки, лека блузка, без сакенце и да извадя чадъра от чантата.
Досадно пособие е чадърът, дълъг та предълъг, с гадни закачащи се навсякъде спици и с вредният навик да ти заема едната ръка.

Ама от всичко най-много обичам след прогноза за хубаво време да се изсипе най-проливният възможен дъжд точно в края на работният ден.

Пада си страхотно забавление.

Пет капки изненадващ дъжд и в София се заформя екшън с барети. 

С радост се изнизвам от офиса предвкусвайки смехорията. 
Притаявам се под стрехите и на прибежки и припълзявания потеглям към трамвайната спирка. 
Пльок... дебела, тлъста капка във врата ми, ухааааааа....кеф.
Добирам се до светофара и зачаквам с надежда да светне зелено по-скоро. 
Прекалено забързан за никъде шофьор профучава през кръстовището минавайки за по-напряко през най-голямата локва, при което успя да спретне и на мен, и на седящият пред мен щастлив пешаходец  рядка кално-освжителна баня. Оля белият ми панталон до кръста, а човекът пред мен отскочи назад в опит да се предпази от калната баня приземявайки се с максимална точност върху левият ми крак. Ухаааааааааа..... кеф.

На куц крак  прецапвам кръстовището и се добирам до заветната трамвайна спирка.
Под навесът и са се спасили от мократа радост към 30-тина души.  С радост разбирам, че прикритие за мен там няма и се задоволявам да се спотая под близкото дърво.
Намръщен бизнесмен в костюмарка размахал огромен черен чадър с лъвски скок ме изпревари за местенцето под дървото,
правейки същевременно неуспешен опит да извади лявото ми око. Пфу... е не успя. Смях....

Най-накрая в далечината се зададе спасителният трамвай.
Наум се хванах на бас със себе си, че ще е 1. Претъпкан и 2. Малка мотриса.
Спечелих естествено.
Софийският трамваен транспорт явно изпитва садистично удоволствие сутрин и вечер в пиковите часове да пуска в трафик малките мотриси.  Големите, двойни ги пази за обедната почивка.
Смехорияяяяяяя......

Натъпквам се в трамвая с обувалка, близо до вратата между дръжката и последната седалка, стараейки да се да заема максимално малко място. Да , ама не. Една обемиста възрастна дама реши, че ще и бъде най-удобно да пътува, ако ме използва за облегалковъзглавница. При плахите ми опити, да махна тежкият и лакът от главата си, тя с още по-голяма настоятелност се налягаше върху мене.

Еееее, най-после. Моята спирка.
Оттапвам се с тирбушон от трамвая, и изпокаляна, без време изкъпана, изпонастъпена и пресована, но все още с две очи се озовавам на тротоара. 

А, каква изненада, дъждът спрял. 
Значи все пак метеорологичната прогноза е била вярна. Почти де.
Абе, смях си падна това е. 
Е, от точните прогнози има един плюс, хайде да си призная. Малко се поотми вековната улична мръсотия и прахоляк. Пък и понякога след дъжд се появява дъга.


Поздравявам метеоролозите. :)))

 

 

И аз вчера на прибежки и припълзявания се добирах до спирките... тъпа работа. Сега се моля с всички сили на всички налични божества на времето утре да не вали за KISS...

Вчера и мадам отиде на работа с бяло панталонче, ефирна блузка и сандалетки с коркова подметка и естествено без чадър въпреки предупрежденията ми. докато докуца от площад Гарибалди до метрото я сварил дъждецът. Прибра се във страхотен вид! Мис Мокра Фланелка отвсякъде!!! И не само фланелка...Сподели, че е била неистова атракция в метрото. А за KISS и камъни да падат ми е все тая....Чакам ги от 25 години.