Има родители, които обичат едното си дете повече. Нямам обяснение как и защо се получава така, но има такива родители. Обикновено обичат второто си дете повече, сякаш първото е било неуспешният експеримент, а второто подобрената и усъвършенствана версия. Навярно някои биха казали, че полът има значение. Е, да има но донякъде. Аз лично познавам случаи с по-големите деца и от двата пола, които са не само по-малко обичани от родителите си, но и направо низвергнати.
От най-ранното им детство е така.
Тя (голямата) е отличничка. Умница, пианистка, певица. Отлично.
За нея най-голямата награда е родителите и да се похвалят с нея. 
"Тя спечели конкурса за млад пианист във Враца. Тя беше на турнета в Италия и в Бразилия, вижте какъв сувенир ми донесе. Тя има довечера концерт в училището, заповядайте да я чуете."
Друга награда няма. Едно браво няма. Не е и необходимо.
За брат и подарък-колело. За нея...тениска.
За брат и 5 лв. джобни (в крайна сметка той пуши). За нея 2 лв.
За какво са и повече. 
Брат и не е отишъл на урок по немски? Строго мъмрене:"Друг път така да не правиш."
Тя не е свирила днес? Бой с колана на татко: "Как си позволяваш ти днес да не свириш? Конкусра е след 1 седмица."
"Защо мамо, защо татко защо? И аз съм дете имам нужда да поиграя, да ида на кафе с приятели, да споделя проблемите си." "Какви проблеми имаш ти готованка такава, всичко на тепсия ти е поднесено, само да свириш да се се утвърдиш като музикант."
Тя завършва с отличие. Приемат я да следва.
Брат и прекъсва училище в 8-ми клас. За нея няма и браво, за брат и: "Е, той ще завърши вечерната гимназия."
Тя се омъжва, ражда им внуци. 
За брат и подарък Ford Fiesta.
"Ох, знаем че ти обещахме пари за апартамент, е извинявай, ама не ни останаха, нали купихме на брат ти колата. За теб да се погрижи мъжът ти."
Тя е закъсала финасово-за нея 20 лв. на заем.
За брат и 3000 лв. да си купи и камион освен колата, да развърти бизнес.
"Той ще ги върне, когато може."
Тя се развежда, моли ги за убежище обратно в дома им. "Кой ти е крив, че се разведе, казвахме ти да не се омъжваш за този. Не те искаме тук, не си добре дошла, оправяй се."
Сигурно, ако се беше омъжила за Джордж Буш щяха да кажат, защо не е Бил Клинтън. 
Каквото и да постигнеше тя все не им беше достатъчно. А за брат и може всичко, на него е простено всичко, все пак той е опората на дома. 
Явно тя трябва да се обеси, че се е родила момиче.

При други родители е така с по-голямото дете-момче. 
Тя (малката) е златната, хубавицата, умницата. За нея са парите за тоалети, за нея е вниманието, за нея е обичта. Той е тъпак, малоумник, тройкаджия. Че момчето е със златни ръце дърворезбар не е важно. И не е никак тъп не е важно. Е, не му върви с езиците, но какво от това. 

Как е възможно родители да обичат едното си дете повече?
Особено майката, нали и двете под сърцето си ги е носила?
Жестокостта на  майка ми стигна до там, че признава, че е имала съмнения, че  глуха, докато съм била съвсем новородена и ако било така, щяла да ме даде в дом за осиновяване. Защо мамо? С какво се провиних, че си ме родила?


Никой не се трогва от сълзите на необичаното дете.
Защото никой не му вярва, че е такова, а е ужасно да живееш без родителска любов при живи и здрави родители, които обичат само брат ти.

Боже, колко познато ми звучи. Преживяно.
Ами няма нужда и смисъл от сълзи. Или да показваш по какъвто и да е начин страдание, болка, обида.
Мога още много да пиша, но всичко е много индивидуално.
Всичко това не е "ужасно", а банално. Вярвай ми, среща се просто безобразно често. Както и жени, като че ли родени без майчински инстинкт. Раждат и просто не знаят какво да правят с това дете, нищо не им идва отвътре - ни обич към човечето, ни нищо... Или - с едното /естествено - първото - момче или момиче - без значение/ не знаят какво да правят - затова се правят на велики възпитатели, а с второто вече имат опит, наекспериментирали са се, нанаказвали са се до насита и за второто остава само любовта в чист вид.

Мислех си че не ме обича защото съм момиче и защото съм по-голяма а най-вероятно не ме обича защото й нея не са я обичали . Майка ми е най-голяма и винаги когато сме ходили на гости на нейните родители съм усещала че не ни е там мястото винаги сме били само за малко и внимание не ни се обръщаше . Внимание не получаваше и майка ми . Единственото което си говореха беше колко е некъдърен баща ми как не ни гледа как не й помага с една дума много лош баща и съпруг . майка ми твърди че обича и двамата с брат ми по равно че никога не ни е делила и т.н. което е чиста лъжа. От най-ранно детство съм усещала нейната по-голяма любов към по-малкия ми брат . Той за нея е олицетворение на съвършенството пример за подръжание . Докато брат ми се ожени можех да преглъщам пренебрежението й но сега след като създаде семейство не мога не издържам да слушам хвалебствените слова на собствената си майка към снаха й . От мен и винаги недоволна все аз не мога да си гледам децата не мога да ги възпитавам не ми е чисто в къщи не съм домакиня нищо не съм постигнала в живота а да не говорим за съпруга ми - по-лош от него няма .Явно това е семейна черта дано и аз да не я придобия все пак и аз имам дъщеря

It's spokoy how clever some ppl are. Thanks!