Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. tota
13. zaw12929
14. stela50
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. tota
13. zaw12929
14. stela50
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. sekirata
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. sekirata
Постинг
22.06.2008 18:31 -
Нетленно...
Имате ли отдавна запуснати и непочистени шкафове?
В дома си или на тавана?
Хрумвало ли ви е някога да ги почистите? Или пък да търсите някой стар свой ученически справочник?
Недейте. Оставете призраците в покой. Оставете тленното да почива в мир.
Днес ми щукна... да търся един много стар сой ученически справочник.
Само на едно място можеше да бъде, в огромният, вехт, претъпкан, прашасал шкаф на тавана.
Изкатерих се до 6-тия етаж някак си, превъртях с мъка ръждясалият ключ в почти разпадналият се катинар, пометох с ръка вековната паяжина и ето ме.
На тавана.
Продъненото легло още си е тук, пробитият акордеон на дядо...
Милият дядо, от кога не е между живите...
Шкафът?
И той е още тука.
Прокъсаните вехти книги ми се плезят през едва държащата се на пантите врата.
Къде ли е справочникът?
Препазливо подръпнах купчина книги и шлююююп, върху мен се изсипа цял куп прашасали вехти книги с прозирни листа и...
един албум.
Албум с черно-бели снимки, на които едва се виждаше кой е заснет.
Баба... и дядо... на сватбата им...
Милите...
Я, "Френски приказки", с прекрасни илюстрации.
Моята книжка.
Любима от детските години.
С посвещение на първата страница:
"На Деси и Роман от дядо им Христо"
На мен и брат ми от дядо.
Сълзите ми рукнаха...
Я, какво има отзад в шкафа?
На дядо немско-българският речник, старият му апарат за измерване на кръвно налягане, комплект за бръснене в несесерче...
Оххххх, защо?
Защо са тук тези вещи?
Хората отдавна, отдавна не са на тоя свят.
Защо са останали тези предмети?
Как е възможно? Предметите съществуват, а човека го няма.
Изтлял там някъде в тъмния си гроб.
Защо сме толкова... тленни?
Плачейки и без справочника си слязох на етажа.
Заварих майка си да почиства теменужките от излишните неща.
"Знаеш ли Деси? Тази теменужка розовката я подарих на баба ти, преди години."
О, неееееееееееееееееее.
И едно цете е по... тленно от човешкият живот...
Защо?
Това е гадно, това е нечестно, това... иска ти се да крещиш, да тропаш безсилно с крака, да се сбиеш с някого, да размажеш физиономията на несправедливостта до кръв...
И?
Пак няма да върнеш любимите си хора.
Обличам се и излитам от къщи за да се пробвам да потуша безпомощната ярост.
Отивам да ивдя дъщеря си.
Какво прави тя?
ПОЧИСТВА ШКАФА.
Не, не, не...
"Мамо виж какво намерих?"
Снимка на починалата ми преди 9 месеца леля. Снимана на чешмата пред БСФС с накацали по нея гълъби. Наричаха я жената с гълъбите.
Журналисти от вестник "Нощен труд" и се бяха чудили и заснели за един техен брой.
А нея вече я няма.
Няма яяяяяяяяяяяяяяяя.
Защо сме толкова тленни?
Защо и любовта е толкова... тленна?
Защо я губим, когато ни е най-необходима?
И не можем да я върнем? Каквото и да правим, и чиято и съдбоносна муцуна искаме да счупим в безсилието си. Муцуната я няма, нематериална е скрила се е някъде отвъд небето и само ни се хили подиграватено.
Тленно... и нетленно.
Жената с гълъбите...
В дома си или на тавана?
Хрумвало ли ви е някога да ги почистите? Или пък да търсите някой стар свой ученически справочник?
Недейте. Оставете призраците в покой. Оставете тленното да почива в мир.
Днес ми щукна... да търся един много стар сой ученически справочник.
Само на едно място можеше да бъде, в огромният, вехт, претъпкан, прашасал шкаф на тавана.
Изкатерих се до 6-тия етаж някак си, превъртях с мъка ръждясалият ключ в почти разпадналият се катинар, пометох с ръка вековната паяжина и ето ме.
На тавана.
Продъненото легло още си е тук, пробитият акордеон на дядо...
Милият дядо, от кога не е между живите...
Шкафът?
И той е още тука.
Прокъсаните вехти книги ми се плезят през едва държащата се на пантите врата.
Къде ли е справочникът?
Препазливо подръпнах купчина книги и шлююююп, върху мен се изсипа цял куп прашасали вехти книги с прозирни листа и...
един албум.
Албум с черно-бели снимки, на които едва се виждаше кой е заснет.
Баба... и дядо... на сватбата им...
Милите...
Я, "Френски приказки", с прекрасни илюстрации.
Моята книжка.
Любима от детските години.
С посвещение на първата страница:
"На Деси и Роман от дядо им Христо"
На мен и брат ми от дядо.
Сълзите ми рукнаха...
Я, какво има отзад в шкафа?
На дядо немско-българският речник, старият му апарат за измерване на кръвно налягане, комплект за бръснене в несесерче...
Оххххх, защо?
Защо са тук тези вещи?
Хората отдавна, отдавна не са на тоя свят.
Защо са останали тези предмети?
Как е възможно? Предметите съществуват, а човека го няма.
Изтлял там някъде в тъмния си гроб.
Защо сме толкова... тленни?
Плачейки и без справочника си слязох на етажа.
Заварих майка си да почиства теменужките от излишните неща.
"Знаеш ли Деси? Тази теменужка розовката я подарих на баба ти, преди години."
О, неееееееееееееееееее.
И едно цете е по... тленно от човешкият живот...
Защо?
Това е гадно, това е нечестно, това... иска ти се да крещиш, да тропаш безсилно с крака, да се сбиеш с някого, да размажеш физиономията на несправедливостта до кръв...
И?
Пак няма да върнеш любимите си хора.
Обличам се и излитам от къщи за да се пробвам да потуша безпомощната ярост.
Отивам да ивдя дъщеря си.
Какво прави тя?
ПОЧИСТВА ШКАФА.
Не, не, не...
"Мамо виж какво намерих?"
Снимка на починалата ми преди 9 месеца леля. Снимана на чешмата пред БСФС с накацали по нея гълъби. Наричаха я жената с гълъбите.
Журналисти от вестник "Нощен труд" и се бяха чудили и заснели за един техен брой.
А нея вече я няма.
Няма яяяяяяяяяяяяяяяя.
Защо сме толкова тленни?
Защо и любовта е толкова... тленна?
Защо я губим, когато ни е най-необходима?
И не можем да я върнем? Каквото и да правим, и чиято и съдбоносна муцуна искаме да счупим в безсилието си. Муцуната я няма, нематериална е скрила се е някъде отвъд небето и само ни се хили подиграватено.
Тленно... и нетленно.
Жената с гълъбите...
И все пак, хубаво е че остават поне вещи.. спомени. Макар че е болезнено.....
цитирайтова е неописуемо удоволствие...на тавана! назад...и времето спира...
благодаря ти ,че ме връщаш...невероятна си!
цитирайблагодаря ти ,че ме връщаш...невероятна си!
3.
анонимен -
Под покрива на живота
24.06.2008 12:11
24.06.2008 12:11
се намират невероятни неща, когато си дете ти изглеждат като неразказани вълшебни приказки, а ако вече не си, наистина са тъжни...
цитирайаз също искам всички да сме вечни и да се обичаме безкрайно, но не се получава. Променяме се и след това идва смъртта.
Ей... там отвъд всички сме заедно.
цитирайЕй... там отвъд всички сме заедно.
Остава само споменът и болката по отминалото преживяно заедно с обичаните от нас...Благодаря ти!
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 10495
