Колко ли пъти в жалки опити да се отърсим от миналото и от неприятните спомени си мислим: :"Какво ли би се случило, ако бях..."

Си замълчал тогава
Преглътнал обидата
Останал на работа
Отишъл на онова интервю
Пропуснал онази среща
Пил по-малко
Изпуснал автобуса
Спестил онези пари, вместо да ги изхарча за глупости
Подал ръка в нужният момент
Се бях усмихнал, вместо да се скарам


И "Какво ли би се случило, ако не бях..."

Си изпуснал нервите,
Не бях онлайн
Отишъл на Онази среща все пак
Се натряскал
Направил това добро
Не бях се привързал емоционално
Не се бях вързал на лъжите
Усмихнал
Скарал
Изхарчил напразно спестените пари

Ех, това, ако, бях, ако не бях...

"Акото" мирише, това всички го знаят.

Но явно това, което не знаят е, че "АКО-то" убива.
Убива илюзии, убива мечти, отравя спомени, замърсява въздуха, оклолната среда и отнема чужди животи.
Защото много често това:"Ако не бях" означва пълна безотговорност, и незаинтересованост. Към никого и към нищо, освен към един едничък момент. Момент в който ни е хуваво, ударили сме го през просото и не мислим.

И после, това в това тъй страшно после идва "Акото" или "АКО-то"
Идва да ни тормози, да ни човърка да навира гадният си остър нос в душите ни и в съвестта ни. 
И чак тогава ни идва наум, че ние лично сме си го постигнали това "Ако"

Само, ако не бях... ами, божке жива да не бях.

Е... Има и друго ако...

Ето го:

Може да се направи разликата нали?

Ако

Ако владееш се, когато всички
треперят, а наричат теб страхлив;
Ако на своето сърце едничко
се довериш, но бъдеш предпазлив;
Ако изчакваш, без да се отчайваш;
наклеветен - не сееш клевети;
или намразен - злоба не спотайваш;
но... ни премъдър, ни пресвят си ти;
Ако мечтаеш, без да си мечтател;
ако си умен, без да си умник;
Ако посрещаш краха - зъл предател
еднакво със триумфа - стар циник;
Ако злодеи клетвата ти свята
превърнат в клопка - и го понесеш,
или пък видиш сринати нещата,
градени с кръв - и почнеш нов градеж;


Ако на куп пред себе си заложиш
спечеленото, смело хвърлиш зар,
изгубиш, и започнеш пак, и можеш
да премълчиш за неуспеха стар;
Ако заставиш мозък, нерви, длани
и изхабени - да ти служат пак,
и крачиш, само с Волята останал,
която им повтаря: „Влезте в крак!
Ако в тълпата Лорда в теб опазиш,
в двореца - своя прост човешки смях;
Ако зачиташ всеки, но не лазиш;
ако от враг и свой не те е страх;
Ако запълниш хищната Минута
с шейсет секунди спринт, поне веднъж;
Светът е твой! Молбата ми е чута!
И главно, сине мой - ще бъдеш мъж