Изчадие адово. . . L. I. B -The First :: Какво и е хубавото на Коледата

Много отавна съм забравила какво е да е хубаво на Коледа. Още от времето, в което бях малко дете. На 23 декември оставахме да преспим у баба, след като бяхме украсили елхата и опекли медените коледни сладки, лягахме си с кипящо нетърпение какво ще донесе Коледа и на сутринта през глава се втурвахме към хола, където под елхата "Дядо Коледа" беше отрупал с подаръци.
Тримата (аз, брат ми и братовчедка ми) преливахме от щастие, ех деца, деца, безгрижно детство.
Годините си минаваха и с всяка една изминала Коледа щастието си отиваше мъничко по мъничко, сякаш безмилостното време го изяждаше малко по малко, късче по късче, за да останат само оглозгани кокали от печената пуйка и жалките увехнали клончета от коледното дръвче. Остана само задоволството да гледаме как дечицата ни в невинното си детско съзнание продължават да се радват на Коледата. Гледам ги, усмихвам се и сърце не ми дава да им кажа, че и при тях времето всичко ще изяде, ще оглозга и изплюе.
А и тези нещастия все и все по Коледа.
Задушените до смърт деца в дискотека Индиго преди години. После удавените деца от автобуса над река Лим.
Тази година убитото в Гърция момче и нашето пребито до смърт студентче. Все зверства, все нещастия.
Като че ли Господ само чака да наближи Рожденият му ден, за да си прибере вересиите. Защо Господи?
Не си искал да се раждаш ли, отмъщаваш ни за Кръста си ли, та всяка Коледа ни отнемаш децата?
Световна криза?
Ами да ще има световна криза, защото американците така и не се спряха в безграничната си алчност. Да владеят целят свят, всички природни богатства. Хищничество, лакомия и жажда за власт.
Защо Господи?
Защо ни създаде толкова несъвършени, толкова грешни, толкова алчни, безмилостни и неблагодарни?
А сега ни накзаваш?
Къде отиде невинната ми детска вяра в Щастието по Коледа?
Къде ми отиде радостта искам си я обратно Господи. Тази година всичко ми отне.
Нищичко не ми остави. Дори надежда.
Вървя по мрачните улици, под гадното мрачно схлупено софийско небе, гледам лампичките по витрините и си представям не Коледа а някакъв запуснат панаир. Панаир със стари, уморени клоуни облечени в похабени костюми и избелели помпончета, които все още със някакво тъпо упосртство се опитват да даряват радост и щастие.
И коледната музика скрибуцаща с лампичките. Искам да запуша ушите си, да избягам някъде през глава, където няма Коледа.
Гледам наведените хорски глави, забързани нанякъде по улицата и си мисля...
Кого заблуждаваме?
Има ли някой щастлив, някой радва ли се искрено от сърце, като малко дете, че идва Коледа, че идва Нова Година?
Дори и тези, които Световната криза няма да докосне не се радват. Освен, ако не намират радостта в това да се наплюскат до пръсване и да се напият до припадък.

Искам си радостта от Коледата Господи.
Можеш ли да ми я върнеш?

Нагоре

Тагове: Какво,