Изчадие адово. . . L. I. B -The First

Най-четени

1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. tota
13. zaw12929
14. stela50

Годишна класация

Най-популярни

1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. bojil
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6

Годишна класация

Най-активни

1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. sekirata

Годишна класация

Календар

Април, 2024

П	В	С	Ч	П	С	Н
1	2	3	4	5	6	7
8	9	10	11	12	13	14
15	16	17	18	19	20	21
22	23	24	25	26	27	28
29	30

Blog.bg

Регистрирай си безплатно блог в Blog.bg

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

09.08.2009 23:02 - Лудата с фаса

Автор: demoniceye Категория: Лични дневници

Прочетен: 1706 Коментари: 3 Гласове:

Открай време я помня. От ученичка. Сякаш времето отнело и разума я е консервирало за друго. За какво ли?
Днес пак я срещнах на спирката. Кварталната побъркана. Винаги ходи бързо, почти подтичва и винаги има или в устата си, или в ръката си недопушен фас. Ходи с него напред назад по булеварда и всеки срещнат моли за огънче. Вони. Вони на некъпано месеци наред тяло. Ако някой въпреки вонята се спре и и поднесе огънче, започва да го врънка за цигара. Хората и дават, давала съм и аз. Внимателно поставя цигарата зад ухото си прикрепяйки я с мазната си вмирисана коса, благодари и заприква отново по булеварда. До първата срещната кофа за боклук спира. Внимателно оглежда и ако съзре недопушен фас, взема го. Винаги само фасове. Никога не съм я виждала да вземе хвърлена храна или друго. Само фасовете. Странна избирателност. Днес дойде до спирката на трамвая, където чаках и аз. Някакви типове не много по-различни по чистота от нея бяха простряли импровизирана сергия на камения перваз на спирката. Продаваха изтъркани стари книжлета, кабели и мръсни дрехи. Редом до "стоката" бяха поставили пласмасови чинии с нарязан салам и кашкавал. Лудата с фаса се приближи на подскоци с неизбежният недопушен фас между пръстите.
"Махай се, веднага се махай." разкрещяха се сергиджиите. "Изчезвай, че душата ми осмърдя." Поизгледах ги изненадано. От пръв поглед си личи, че тя е психично болна. Вярно, вони, но каква полза има да се крещи на психично болен?
Извадих цигара и и я подадох,после и поднесох огънче и за недопушения фас.
"Какво правиш ма, тайа никога няма да се отървем от нея." Този път крясъците бяха по мой адрес. "За какво крещите?" попитах. "Не виждате ли, че не е добре, че е психично болна?" "Тя ли е луда, хич не е луда тя ей тук през две преки живее." "Знам, но също така знам и историята и." Преди години е била нормална със съпруг и син. Починали са в една и съща година и жената се е побъркала. По образование е филоложка, била е учителка. Вместо да се съжалите и да кажете Господ да пази, вие крещите. Знам, че това, което ви разказах е истина, от баба ми съм го чула." Зяпнаха. Но аз вече бях набрала инерция: "А вие като сте толкова нормални защо сте разпрострели тия боклуци тука? От немотия ли го правите или от тарикатлък? Не вярвам да е от немотия. Само едно ще ви кажа, повтаряйте си Господ да пази, че не знаете утре какво ви чака. " Докато сергиджиите се чудеха какво да ми отговорят или пък да ме напсуват или набият за щастие дойде трамваят. Качих се, седнах си и се замислих, че четох, че клошарството е психично разстройство, а не въпрос на немотия или личен избор. И отново си повторих "Господ да пази."

Нагоре