Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. varg1
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. deathmetalverses
14. samvoin
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. varg1
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. deathmetalverses
14. samvoin
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Постинг
08.06.2010 08:19 -
И просто нямам на кого да кажа.
Има неща, които човек може да сподели само с родителите си. Или изобщо само с най-близките си роднини.
А аз... се оказа, че няма на кого да кажа. Защото вместо разбиране или подкрепа ще получа мощен шут в задника.
От къде съм сигурна, щом не съм се опитала ли?
Защото знам какво да очаквам от човек, който за малко не ме остави да пукна за едно лекарство струващо 5 лв.
Човек, който знае, че в момента не разполагам с въпросните 5 лв. Човек, който много добре знае за какво е лекарството и, че не може да се спре употребата му от раз. Човек който разполага и със самото лекарство (сам го употребява) и със 5 лв, без които нищо ще обеднее, нито когато ги върна ще забогатее. Човек, който скри лекарството в миша дупка, за да не мога да взема дори таблетка. И не даде и 5 лв. Този човек носи гръмкото название "моя майка". Майната им и на 5-те лв и на лекарството. Поисках си ги на заем от приятели и оживях временно.
Какво да кажа? Как дори да помисля да споделя нещо по-сериозно, след случая с лекарството?
И ето онази вечер седя пред компютъра, взирам се невиждащо в екрана и си мисля, как няма на кого да кажа.
И за кой ли път да осъзнавам, че след смъртта на баща ми, вече изобщо нямам родители. Пораснала съм, вярно. Отдавна не съм дете, нуждаещо се от обгрижване. Но би билко хубаво да има просто с кого да споделя. Да изплача тревогите си. А така имам единствено приятеля си, който наравно с мен се бори и блъска.
Нямам на кого да кажа. И затова пиша. Нямам и време за писане, опитвам се да нося две дини под една мишница. Да работя извънредно. И да стискам в гърдите си до болка свилото се от притеснение и самота сърце.
Тъжно е.
А аз... се оказа, че няма на кого да кажа. Защото вместо разбиране или подкрепа ще получа мощен шут в задника.
От къде съм сигурна, щом не съм се опитала ли?
Защото знам какво да очаквам от човек, който за малко не ме остави да пукна за едно лекарство струващо 5 лв.
Човек, който знае, че в момента не разполагам с въпросните 5 лв. Човек, който много добре знае за какво е лекарството и, че не може да се спре употребата му от раз. Човек който разполага и със самото лекарство (сам го употребява) и със 5 лв, без които нищо ще обеднее, нито когато ги върна ще забогатее. Човек, който скри лекарството в миша дупка, за да не мога да взема дори таблетка. И не даде и 5 лв. Този човек носи гръмкото название "моя майка". Майната им и на 5-те лв и на лекарството. Поисках си ги на заем от приятели и оживях временно.
Какво да кажа? Как дори да помисля да споделя нещо по-сериозно, след случая с лекарството?
И ето онази вечер седя пред компютъра, взирам се невиждащо в екрана и си мисля, как няма на кого да кажа.
И за кой ли път да осъзнавам, че след смъртта на баща ми, вече изобщо нямам родители. Пораснала съм, вярно. Отдавна не съм дете, нуждаещо се от обгрижване. Но би билко хубаво да има просто с кого да споделя. Да изплача тревогите си. А така имам единствено приятеля си, който наравно с мен се бори и блъска.
Нямам на кого да кажа. И затова пиша. Нямам и време за писане, опитвам се да нося две дини под една мишница. Да работя извънредно. И да стискам в гърдите си до болка свилото се от притеснение и самота сърце.
Тъжно е.
Опитвам се да кажа нещо.
Бари Уайт- какво още да кажа...
Хит на вечерта: Ваня Костова - Искам таз...
Бари Уайт- какво още да кажа...
Хит на вечерта: Ваня Костова - Искам таз...
Не е вярно, че роднините са най-разбиращите и най-обичащите ни хора. В много семейства има непоносимост между порасналите деца и родителите и ти не трябва да се чувстваш като прокълната. Тежко е, но е факт.
PS - по спомен снимката ти не беше грозна :)
Хубав ден и много усмивки!
цитирайPS - по спомен снимката ти не беше грозна :)
Хубав ден и много усмивки!
думите ще са нищожни пред чувството за празнота, а най-празно е, когато родителят, този който трябва..., го няма, липсва в своето присъствие. Нали знаеш-родителите не можем си избра, но приятелите...
цитирай
3.
firefly1 -
Деси, разбирам те прекрасно, по...
08.06.2010 12:14
08.06.2010 12:14
Деси, разбирам те прекрасно, повече отколкото можеш да си представиш. Най-големите рани в сърцето ми са от родителите ми и от хората , които обичам. Знам какво е да се чувстваш без родители, при положение,че и двамата са живи. Толкова ми се е искало да имам понякога тяхната подкрепа и обич, но никога не я получих - получавах само упреци и обиди. Вярно е ,че вече не съм малка (на 22 съм )и не ми е нужно обгрижване, отдавна се научих сама да се грижа за себе си - нужни са ми обаче обич и разбиране, които никога не съм получавала...
Казват,че родителите искали най-доброто за децата си - отдавна съм разбрала,че не е така.
PS:
Ако имаш някакъв подобен проблем пак можеш да ми пишеш тук, във фейсбука или в skypе (vesi.27) и можеш да споделиш с мен всичко, което те измъчва и аз не бих отказала да ти дам 5лв за лекарството или друго ,щом знам,че ще ти е зле толкова без него, въпреки,че не се познаваме почти...
цитирайКазват,че родителите искали най-доброто за децата си - отдавна съм разбрала,че не е така.
PS:
Ако имаш някакъв подобен проблем пак можеш да ми пишеш тук, във фейсбука или в skypе (vesi.27) и можеш да споделиш с мен всичко, което те измъчва и аз не бих отказала да ти дам 5лв за лекарството или друго ,щом знам,че ще ти е зле толкова без него, въпреки,че не се познаваме почти...
ти направо ми смъкна шапката :((((преди не мислех че е възможно да има такива родители,но за съжаление ги има :(( аз вчера си мислех за теб и ще гледам скоро да се разберем да пием по бира :))))
цитирайВече се притеснявах от отсъствието ти!
Винаги мога да те изслушам и да помогна -
според възможностите си! Разчитай на това !!!
Усмихнат ден ти пожелавам :):):)
цитирайВинаги мога да те изслушам и да помогна -
според възможностите си! Разчитай на това !!!
Усмихнат ден ти пожелавам :):):)
6.
kapricia -
...
07.07.2010 23:19
07.07.2010 23:19
То затова някой (не помня кой) беше казал, че "приятелите са извинението на Господ заради роднините ни".
Всъщтост прекрасно разбирам какво имаш предвид. А моите родители далеч не са такива, каквато е майка ти. И все пак си има едни такива неща, които най-много искам да споделя и да потърся помощ, а пък точно от тях не мога да я потърся. И става една!...
цитирайВсъщтост прекрасно разбирам какво имаш предвид. А моите родители далеч не са такива, каквато е майка ти. И все пак си има едни такива неща, които най-много искам да споделя и да потърся помощ, а пък точно от тях не мога да я потърся. И става една!...
7.
анонимен -
iSqJdGbV
24.05.2011 01:42
24.05.2011 01:42
Great common sense here. Wish IВ’d tohught of that.
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 10495
