Ноември е прощаване със есен
и първа среща с подранила зима.
Последно тупване на лъскав кестен.
И късно слънце, сгряло керемида.

Той е небе, опушено във сиво.
Земя, окъпана от мрачен облак.
Ден, който бързо в тъмното се скрива.
Тъга за кратко, блеснала във поглед.

И е трева, със цвят на старо злато.
Гора със пъстра, шарена премяна.
И спомен от горещо, лудо лято -
в брега, разбиваща се морска пяна.

Играе роля в кръговрата вечен -
изпраща с дъжд годината ноември.
Със вятър пее лебедова песен,
а после тя отива си с декември.

тук..има всичкоо..
и го намирам за многоо вдъхновително..
хубав празник имаме днес..
да сте живи здрави,и щастливи!
поздрави у дома,мила..
Юлия

Вдъхнови ме едно пътуване вчера и гледките по пътя. Поздрави и на теб!

Чудничко!:)

:)

Браво- чудесни стихове!

Благодаря! :)