Дълго, след като и последната надежда угасне в изтръпналото от болка сърце....
Ще те обичам дълго и след като купчинката тленна пепел отдавна е изтляла в пръстта....
Ще те обичам дълго, след като последният спомен е изчезнал завинаги от паметта ти, за онази, която някога я имаше, онази, която беше до теб в най-лошите моменти от живота ти.....
Онази, на която ти никога не се отдаде изцяло от страх да не бъдеш наранен отново.
Онази там лудата.......същата, която даде и последната си капка кръв за тебе....последният си дъх използва, за да прошепне твойто име в тъмнината....тъмнината, от която няма излизане, но онази там смахнатата и от бездната на гроба ще излази, ако я повикаш, за да ти даде отново всичко......душата си, кръвта си.....онази, която сърцето си ще изтръгне с голи ръце, за да ти го даде, ако го поискаш.....ако само поискаш.....