2. radostinalassa
3. wonder
4. kvg55
5. varg1
6. planinitenabulgaria
7. leonleonovpom2
8. sparotok
9. mt46
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. samvoin
13. hadjito
14. tili
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Е нема такова животно. Какво беше любовта, новата паста за зъби ли? Той ще ти лази по нервите, ще се прави всячески независим и "мъжкар", ще ти обяснява как е с теб "засега", как няма пдходящи 18 годишни около него и за това още е с тебе, как знае как действа неотразимият му облик върху жените..... Е де стига вече. Аман от мъжкарски лафове и надувки. Зад всички тези самонадеяни изказвания прозира безкрайна уязвимост, самота, огромната нужда да бъде обичан, да не е сам,че има кой да се погрижи за него, а също и страха, да не бъде пак изоставен и наранен. Оф да не забравяме гордостта, която е пострадала много повече при раздялата, от колкото чувствата. Всичко това го разбираме. Дали струва прекалено много да искаме от мъж да каже: "Обичам те, и аз имам нужда от теб, бъди до мене, оценявам те." Толкова простичка фраза, която може да даде криле на влюбената жена. Странна порода са това мъжете.... Не може ли в една връзка всичко да е просто и ясно?
... и все пак има и такива животни ;)
аз лично избягвам да го казвам, и то не защото не го чувствам на моменти, а защото когато премине, какво ще правим - ще има "какво ми говореше, пък какво стана..."
1.мъжете се влюбват по-лесно от жените
2.винаги си признават първи
3.трудно им минава
ако първите три точки не са спазени, значи не са влюбени, а просто им се чука....
няма лошо, полезно е за здравето....
жените - много често не са влюбени, а просто искат да си почешат Егото - щото и те го имат....
И когато ми е хубаво с някого - ми е хубаво....
А когато не е - си казвам направо....Какво има толкова да плюем мъжете, че били горди, или жените, че имали предразсъдъци, или май беше обратното....
Хората са такива каквито са, ако не ти харесват, просто не общуваш с тях, по къкъвто и да било начин....