Е нема такова животно. Какво беше любовта, новата паста за зъби ли? Той ще ти лази по нервите, ще се прави всячески независим и "мъжкар", ще ти обяснява как е с теб "засега", как няма пдходящи 18 годишни около него и за това още е с тебе, как знае как действа неотразимият му облик върху жените..... Е де стига вече. Аман от мъжкарски лафове и надувки. Зад всички тези самонадеяни изказвания прозира безкрайна уязвимост, самота, огромната нужда да бъде обичан, да не е сам,че има кой да се погрижи за него, а също и страха, да не бъде пак изоставен и наранен. Оф да не забравяме  гордостта, която е пострадала много повече при раздялата, от колкото чувствата.  Всичко това го разбираме. Дали струва прекалено много да искаме от мъж да каже: "Обичам те, и аз имам нужда от теб, бъди до мене, оценявам те." Толкова простичка фраза, която може да даде криле на влюбената жена. Странна порода са това мъжете.... Не може ли в една връзка всичко да е просто и ясно?