А сега !!!!

Всички жени мрънкаме, че искаме сериозна връзка. А какво точно се разбира под това понятие?

1.Запознанство.
2.Бурен флирт.
3.Духовно и физическо разбирателство във всяко едно отношение.
4.Удоволствие от споделените моменти заедно.

Така 2 месеца. И после какво? Какво очакваме от мъжете точно?
Сватбени камбани, бяла рокля, 4 деца и те заживели щастливо до края на дните си.
Да, ама не.
Още горе-долу на 3-тия месец ставаме по-аналитични. Любовта е сляпа, ама не чак толкова. Почваме да осъзнаваме как той хърка, има навика да запива с приятели и да не се обажда по 2 дни, не може да вземе решение при поставен ребром проблем, не изкарва достатъчно пари, но няма смелост да си поиска повишение или да напусне, прекалено много се вслушва в съветите и мнението на мама или се заиграва на онлайн игрички по цели нощи, успива се и не отива на работа. Все едни такива дребни нещица. Дребни, ама обръщат колата.
Вариантите са или наистина го обичаме безкрайно и имаме волското търпение да правим компромис след компромис или ни писва и си казваме: "Ай сиктир, писна ми от този, време ми е за следващия."
Упс....А питаме ли се тоя човек обича ли ни? И как ще се чувства, след като му бием дузпата? До колко ще страда, как ще го понесе и дали това няма да се отрази на следващата му връзка. При която той естествно вече няма да иска да се ангажира и ще се пази от обвързване като дявол от тамян. Особено ако сериозната ви връзка е продължила примерно 5 години и ти, да точно ти си била надеждата за щастие на тоя мъж. Да, ама ти си преценила, че ето на новият, с когото си се запознала е по-cool, мама повече го харесва, защото и е поправил теча в банята, изкарва повече пари и освен това не пие. 
Бившият приятел е зарязан да се спасява поединично.
Случаи такива колкото щеш. И после искаме сериозна връзка.
А какво сме готови ние да дадем в тази сериозна връзка?
Май не е зле да си помислим.....