2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Прочетен: 3457 Коментари: 9 Гласове:
Последна промяна: 28.01.2008 17:18
Половнки....
Да им отдадем дължимото. Днес.
Кой каквото си е заслужил де.
Темата не е нова, стара е като света. Всеки човек си има бивш(а). Обратното би било и физически, и психически невъзможоно.
Какво са бившите за нас?
Какво са за нас днес, след края на връзката? Дали ги помним с омраза? Или с добро? Или изобщо не искаме да си ги спомняме? Или пък никога няма да ги забравим и винаги ще напомняме на настоящата (половинка), макар и неволно с изпуснати тук-там фрази и недомлъвки как никога няма да сме на висотата на бившата, как никога няма да сме обичани и оценявани, като бившата. (Половинка). Вариантите са безкрайно много.
Но неоспоримите факти са два:
1. Всеки си има бивш(а)(и).
2.Всеки ги помни.
Независимо дали с добро или не, дали иска да си ги спомня или не, но ги помни.
Помни ги, защото този (бившия) е бил част от живота ти.
Тази бившата е била част от живота ти.
Малко време или много всеки от тях е бил част от живота ни. А две прилепени една до друга метални плочки от различни метали след известно време придобиват повърхностен слой от другата метална плочка.
Какво сме придобили от тях, какво сме научили? Всеки един от тях (бившите) ни е дал нещо. Не материално. Дал ни е навици. Спомогнал е по някакъв начин за играждането на сегашната ни личност. Няма значение в какъв аспект.
Какво са за нас?
Детинската ни ученическа любов, която днес ни носи само мили носталгични спомени?
Омразният бивш съпруг пияница и побойник?
Омразната развратна к*ва, която вкарваше в леглото си всички съседи и приятели наред по домова книга?
Всеки със съдбата си.
Един е изоставен, друг е изоставил.
После се случва обратното в неотменимата спирала на живота. Ние изоставяме. Или сме изоставените на свой ред.
Изпитваме ли чувство за вина, ако сме изоставили? Питаме ли се, дали те чувстват вина, ако са ни изоставили? И до колко чувството за вина ни възпира да поемем по своя път по-рано?
Успели ли сме да запазим добрите си чувства и уважение към тях, за това, което е било някога?
Какво са те за нас? Освен (бившите)?
Да им отдадем дължимото. Според това, което са заслужили. Да им го отдадем днес, защото малко или много тези хора са ни дали нещо в тоя жовот.
Дори и да е само ползата за изграждането на нашата собствена личност.
28.01.2008 17:38
Иначе... въпреки всичко, което съм преживяла заради бившите си... надали бих могла да се лиша от някой от тях... Част от миналото ми са и това, което ме е оформило такава каквато съм сега. Подобно на снимки в добре подреден албум. Стои си на полицата, от време на време го отварям и се отдавам на спомени, но не досаждам на всеки следващ посетител на дома ми с това да разгледа даден албум за 3-ти, 5-ти, стотен път. :)
12.02.2008 14:53