Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.01.2008 17:05 - За бившите ни...половинки. (Да им отдадем заслуженото)
Автор: demoniceye Категория: Тя и той   
Прочетен: 2711 Коментари: 9 Гласове:
0

Последна промяна: 28.01.2008 17:18


Половнки....
Да им отдадем дължимото.  Днес.
Кой каквото си е заслужил де.
Темата не е нова, стара е като света. Всеки човек си има бивш(а). Обратното би било и физически, и психически невъзможоно. 
Какво са бившите за нас?
Какво са за нас днес, след края на връзката? Дали ги помним с омраза? Или с добро? Или изобщо не искаме да си ги спомняме? Или пък никога няма да ги забравим и винаги ще напомняме на настоящата (половинка), макар и неволно с изпуснати тук-там фрази и недомлъвки как никога няма да сме на висотата на бившата, как никога няма да сме обичани и оценявани, като бившата. (Половинка). Вариантите са безкрайно много.
Но неоспоримите факти са два:

1. Всеки си има бивш(а)(и).
2.Всеки ги помни.

Независимо дали с добро или не, дали иска да си ги спомня или не, но ги помни.
Помни ги, защото този (бившия) е бил част от живота ти.
Тази бившата е била част от живота ти.
Малко време или много всеки от тях е бил част от живота ни. А две прилепени една до друга метални плочки от различни метали след известно време придобиват повърхностен слой от другата метална плочка.
Какво сме придобили от тях, какво сме научили? Всеки един от тях (бившите) ни е дал нещо. Не материално. Дал ни е навици. Спомогнал е по някакъв начин за играждането на сегашната ни личност. Няма значение в какъв аспект.
Какво са за нас?
Детинската ни ученическа любов, която днес ни носи само мили носталгични спомени?
Омразният бивш съпруг пияница и побойник?
Омразната развратна к*ва, която вкарваше в леглото си всички съседи и приятели наред по домова книга?

Всеки със съдбата си.
Един е изоставен, друг е изоставил.
После се случва обратното в неотменимата спирала на живота. Ние изоставяме. Или сме изоставените на свой ред. 
Изпитваме ли чувство за вина, ако сме изоставили? Питаме ли се, дали те чувстват вина, ако са ни изоставили? И до колко чувството за вина ни възпира да поемем по своя път по-рано?
Успели ли сме да запазим добрите си чувства и уважение към тях, за това, което е било някога?
Какво са те за нас? Освен (бившите)?

Да им отдадем дължимото. Според това, което са заслужили. Да им го отдадем днес, защото малко или много тези хора са ни дали нещо в тоя жовот. 
Дори и да е само ползата за изграждането на нашата собствена личност.







 






Гласувай:
0
0



1. jesusbg - Както Сартър е казал,
28.01.2008 17:20
Човек е това, което не е. В смисъл, че постоянно се променяме, дори и в този момент, като четеш това нещо, вече си се променила, както и аз съм се променил след прочитането на постинга ти...
цитирай
2. soho - Е да, ама и ние сме им дали същото. И ...
28.01.2008 17:21
Е да, ама и ние сме им дали същото. И ние сме ги изградили като личности:)
цитирай
3. demoniceye - Е тогава да се надяваме,
28.01.2008 17:23
Че и те ще ни отдадат заслуженото.:) Дано не сме си заслужили бой с метлата по главата. :)
цитирай
4. buboleche - с моят единствен бивш, за който от време
28.01.2008 17:35
на време си спомням (другите вобще не ги и помня даже)се разделих благополучно преди десетина години. Мислех ,че никога няма да спра да го обичам и че никога няма да го забравя..но ето че от време на време даже го виждам и все едно виждам баба си , даже нея като я видя по ми трепва нещо отколкото , когато виждам него. Спомням си чат пат по нещо ,но ми е толкова ..избледняло и ненаситено с чувства, че понякога ми се струва ,че никога не се е случвало. Няма какво да му отдавам, нито той е заслужил , нито пък аз. Да върви по пътя си, просто един миг от живота ми е бил и сега не го влача със себе си..
цитирай
5. yashek - Бившите
28.01.2008 17:38
Хммм, при бившите най-итересно кое взаимоотношенията, които остават след "края". Аз лично съм се убедил, че "Приателството може да завърши с любов, но любовта с приятелство не", а защо...ми много е просто след завършека на една връзка винаги единия е зарязан (това със взаимното съгласие е ебаси глупоста от невъзможна) и винаги едната страна (зарязаната) ще очаква нещо повече от приатеството, а именно "неговата нова приателка (нейния нов прател)" да се върне пак и в момента в който стане ясно, че това няма да стане...хоппаааа няма го и приателството.
цитирай
6. jesusbg - а,
28.01.2008 18:40
надйете се това да стане :-D
цитирай
7. laura - Just
28.01.2008 22:56
forget about it, it's all! :))))))))))
цитирай
8. liz - Бившите
30.01.2008 16:59
... са ми леко болна тема. Не защото има някой, по който още страдам и не мога да забравя. С течение на времето болката се преодолява и дори остатъци от нея да се утаяват на дъното на душата ти трябва да продължиш да живееш. Няма как, създадени сме да оцеляваме. Но как се случва все че попадам в живота на някой след раздялата му с "голямата" любов и трябва да слушам за не-знам-коя-си-бивша, постоянно да бъда преследвана от сянката й, да ми се натрапва как едва ли не съм номер две, заместителят на великите чувства, докато просто не ми писне и не си тръгна сама. А може и това да е целта. Доста пъти ми е идвало да кресна "По дяволите, сега си с мен! А ако чак толкова не можеш да я забравиш, какво изобщо правиш с мен?" Само искрено се надявам следващия път да не се сблъскам със синдрома Бивша или поне да не ми бъде натриван така нагло в лицето.
Иначе... въпреки всичко, което съм преживяла заради бившите си... надали бих могла да се лиша от някой от тях... Част от миналото ми са и това, което ме е оформило такава каквато съм сега. Подобно на снимки в добре подреден албум. Стои си на полицата, от време на време го отварям и се отдавам на спомени, но не досаждам на всеки следващ посетител на дома ми с това да разгледа даден албум за 3-ти, 5-ти, стотен път. :)
цитирай
9. yashek - относно спомените
12.02.2008 14:53
Забелязъл съм, че непосредствено след края на връзката си спомняш за всички онези моменти, в които си бил нараняван, обиждан или неоценен. Минава се един неизвестен период от време и като се сетиш за пак тази същата връзка вече в главата ти изплуват всички онези прекрасни мигове заедно...а лошите спомени: "Е те не бяха чак толкова важни" >!!?!?!?!?!?? What the fuck?!?!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: demoniceye
Категория: Тя и той
Прочетен: 1123244
Постинги: 297
Коментари: 2649
Гласове: 10495
Спечели и ти от своя блог!