Колко струва любовта? Колко струва един човешки живот? На стойността на един посредствен компютър-щайга ли се равняват + една компютърна игра?
На интернет часове ли се равняват, като в някакъв гейм клуб? Кое е по-важно човешкия живот или компютърната игра? Целият ни живот е една игра, или ние си играем на живот, или животът си играе с нас или ни манипулира като малките пъстри човечета подскачащи на прословутото супер страхотно TFT Samsung. 
Свидно време за игра, измислени гейм пари, които не вършат никаква работа. Които няма да ни нахранят. Които дори не ни забавляват. Забавлява ни колекционирането им, колекционирането на куест и гейм итеми. За да не можем да мислим за живите хора.  Не желаем да мислим за тях. Важното е да се вдигат левъли, жизнено важно дори. На нашият СОБСТВЕН компютър. Който си ни е собствен. Единствено и на нас принадлежащ.  Не е на другите. Те си нямат, за какво им е? И забавления не им трябват, за какво са им? Който си има комп играе, който си няма духа супата.  Самотата е една и съща, навсякъде няма значение реална или виртуална.  Няма място за другите в нея.  Колко струва един човешки живот?  Колкото една посредствена щайга. Но аз предпочетох човекият жовот пред щайгата, реалността пред виртуалността. Спасих истински човешки живот, за да изгубя възможността да се рея из виртуалния. 
И не съжалявам за това.  Макар и да трябва да си плащам за това дълго и предълго. И да продължавам да се наслаждавам на чуждите виртуални постижения. Браво !!! 
Овации и аплодисменти.  Храни се от виртуалността. Защото реалността олицетворена от мен се оттегля временно в неплатена отпуска.  Докато запълни дупките породени от алтруизъм и глупост. Боли....от виртуалния егоизъм. От реалният още повече.
Самотно е. Реално-виртуално самотно. И боли в самотата.... Защото реалният истински човек е раним. И когато умре няма resurection, както в тъпата игричка. Краят е окончателен. Колко струва любовта?
Няколко гейм часа в интернет клуба. 
Каква глупост е всичко това.....

Ето моят коментар: http://veselushka.blog.bg/viewpost.php?id=183968

http://fenris.blog.bg/viewpost.php?id=141137
И ще добавя само, че самотата е нагласа на човека, наистина няма значение с какво е свързана, компютрите просто ни дадоха възможност да я изпитаме и неестествено!(просто не намирам друга дума) Наистина избора ти е правилен! Късмет!

Прав си. Има и друго.
Аз лично съм установила, че хората понякога в интернет са по-искрени. В реалния живот не можеш да ги разбереш какви са, защото си носят маската и играят играта живот. Тук съм откривала хора, които ми допадат като вътрешен свят. По-лесно е.
В същия момент, не бих се доверила на интернет, просто защото тук са всякакви хора, които не могат да се покажат, и злоупотребяват с тази възможност интърнетъ. Вероятността да попаднеш на нормален човек е малка. Рискът е голям и не може да се пренебрегва в никакъв случай.

доста мъчно ми стана когато те четях. има обаче панацея - игрите са за удоволствие, защо и с живота да не е така?