Виновна, като греха, виновна, като паднал ангел....
За всичко аз съм виновна.
Защото знаех, защото знам какво ще се случи. 
Искам, а не мога да го получа. Копнея, а няма как да го постигна.
Мечтая, а е безсмислено. Физически невъзможно времево-пространствено невъзможно. 
Мога да се радвам само на мига. Всеки един миг с теб. Но не ми е достатъчно, защото зная какъв ще е резулатът. И ти го знаеше, знаеш го. Не отричаш дори...
Копнежът ме убива. Копнежът да те имам ако не завинаги, поне за дълго. Да ти дам нещо истинско, да ти дам удовлетворение.
А не мога. Болезненото желание, което не мога да осъществя почерня душата ми, гризе свирепо сърцето ми и от това клето изтерзано сърце като змийска отрова се излива осквернената, изкривена, безумна любов. Любов изкривна в злоба, променена в грозна ревност по всеки един миг от живота ти. По всеки един миг, в който не си до мене, по всяко едно мое желание, което не удовлетворяваш на секундата. Не разбираш защо, нали обич моя?
Няма как да го разбереш. Аз нямам време, безмилостно то отлита за мен с всяка стотна от секундата. Няма да ми стигне да ти се нарадвам, да те изживея, да те преболедувам. Защото ти може да отлетиш всеки един момент. Вечността е твоя, мой ангеле. А знаеш ли какво е за мен? Бездънната самота, реките от сълзи в ноща и тъмната яма на гроба. Как копнея да ти дам радост. А ти давам само безсмислена злоба и те отблъсквам непоколебимо от себе си.
Искам да спра, но не мога.
Искам да върна времето назад, но не мога.
Защото знаех, знаех го, знаех го, знаех го.
Че или трябва да приема временното ти прекарване край мен, миговете откраднато удоволствие и с благодарност да приемам любовта, която ми даваш, или да прелетя покрай теб с думите: "Радвам се, че се запознахме и сбогом".
Не направих нито едното, нито другото.
Виновна съм, провалих се.
Мразя този копнеж по невъзможното.
Мразя и себе си. 

Благословен бъди моя обич, не знам как да изкупя вината си.

уффф, бе, не се трови така. така или иначе, каквото трябва да се случи, то ще стане. със или без нас.

Но резултатът е само порой от сълзи. :(((

Знаеш ли, мисля, че си тъжен и безкрайно чувствителен човек... Искам да ти кажа няколко неща...

Ревността е най-ужасната болест... Знам какво е и да ревнуваш и да те ревнуват. Ревността убива всички чувства, безсмислена е и глупава. Когато някой иска да ни изневери, просто ще го направи, а ние с нашата тъпа ревност няма как да го спрем, само себе си донараняваме (а когато е неоснователна, тровим и другия).

Щом си озлобяла така, значи нещо ти е липсвало. Сигурна съм, че има някаква причина, която не е само в теб, а и в него.

И последно, но най-важно: НЕ СЕ МРАЗИ, моля те... Заради никого... Защото нали знаеш, за да те обикнат другите, трябва и сам да се обичаш...

Ако ще ти олекне от сълзите, поплачи си. Много от нещата ти остават неясни за мен, по-скоро получавам някакво усещане за теб, за присъствието ти, отколкото истински образ. Но каквото и да се случва, не се мрази!!!

е, да - лесно ми е да давам съвети ... на мен ми е широко около врата. но наистина ми е мъчно, че се чувстваш така.

forestlove, veselushka. Наистина съм вече по-добре и ще се опитам да си сложа обица, да не си тормозя човечето без причина.

ще успееш. иначе всичко ще се изроди. и това заради, което го обичаш вече няма да съществува. и ще се питаш защо изобщо си там. стискам ти палци. да успееш до край. нямаш избор, нали се сещаш:)

Дори когато казваш сбогом, защото с толкова неща се сбогуваме в този живот, но любовта все намира начин да се върне!
Поздрав! :)))

за да ти дам окуражаване май? Както и да е, вината не можеш да изкупиш, тя е в миналото, просто погледни напред и си кажи, аз втори път такава грешка няма да направя и се усмихни ...с очите си!Нека те се усмихват, защото след толкова плач е време да спреш да се мъчиш! Нека те се усмихват!