Какво се случва, когато в единият от двойката любовта си отиде?
Няма я, отишла си е, независимо по какви причини, но си е отишла.
И той (тя) разлюбилият иска да си отиде също. Но все пак нещо го гризе, било общите хубави спомени, било съвестта, било нежеланието да нарани другия. И какво прави? В много случаи казва: "Искам да си останем приятели." Дори съм чувала твърдения, че някои двойки успявали да го постигнат. Е, аз пък твърдя, че това си е чисто и просто мит. 
Няма как да се получи това "приятелство", когато единият още обича. Обича лудо всеотдайно и както се оказва, вече безнадеждно.
Няма как разлюбеният да каже: "Ок, ок, оставаме си приятели.", когато сърцето му е замряло от болка. Когато мъката го е притиснала така, че едва си поема въздух, когато неразбирането какво се случва замъглява разсъдъдка, мисълта "От утре ти вече не си си с мен, не си мой(моя)"  е немислима, абсолютно неприемлива и невъзможна.

Единственото, което разлюбеният би могъл да кажа в този смъртоносен момент е: "Иди си. Върви си по живо по здраво, прави каквото искаш, бъди щастлив, ако можеш, само точно в този момент ме остави. Остави ме да умра или да се науча да живея с мъката си, да приема, че теб вече те няма до мене, че ме предаде, нарани, уби, унищожи. И ако успея, когато успея може би сам (сама) ще ти звънна, за да те попитам как си. За да ти простя и дори може и да поема приятелски протегнатата ти ръка ти предателю, ти Юда Искариотски."

Невъзможно е разлюбеният да не се чувства изоставен, да не се чувства предаден, измамен и съкрушен.
Приятелството след изпепеляваща любов е невъзможно физически точно в момента на раздялата. Необходимо е много, много време, страстите да утихнат, мъката да се излекува, за да може да просъществува някакво дори бих казала познанство между тези двама души. 

Освен ако...
Любовта не си е отишла едновременно и у двамата, което ми се струва пак физически невъзможно.

Това, в което съм убедена обаче е, че никога, ама никога не може да става дума за истинско искрено приятелство между двама обичали се и разделили се души, както би било, ако не са били двойка.

Може да съществува познанство градящо се на общи мили спомени за хубавите моменти и взаимно уважение. Но не и приятелство. Защото изоставеният може да прости, но не и да забрави предателството. А предаден той (тя) ще се чувства винаги, независимо какви обстоятелства за извинение би намерил изоставилият. Ще кажете: "Ами случва се, живот. А, ако изоставеният би бил изоставил на свой ред тогава какво?"

Нищо, освен, че животът е спирала. Но истинско приятелство след раздяла не би могло да съществува.


П.С. Само да поясня, че не става дума за мен, просто не понасям мъката на приятелката си и не мога да се начудя на изявлението на нейният бивш вече: "Искам да си останем приятели!!!" Гадно е.

"Любовта не си е отишла едновременно и у двамата, което ми се струва пак физически невъзможно. "

Възможно е, макар и понякога да не е напълно осъзнато.

Но моето възмущение е от абсурдността на искането, за "само приятелство", когато единият още обича.

приятели....няма да успеят!колко е болно........разбирам наранената ти приятелка!

аз с почти всичките си бивши гаджета съм останал добър познат, пък защо да не кажа и приятел. само че сме се разделяли като двама зрели хора, осъзнали, че не са един за друг, а не с изневери, скандали, нещастна любов и т.н. тогава наистина е невъзможно.

го казва, колкото и абсурдно да звучи в съответния момент. Аз съм пример за това, но просто незнаеш какво да кажеш когато виждаш мъката от другата страна, а в същото време вече си направил своя избор.

След време приятелството е възможно. Когато любовта отмине. С всичките ми бивши съм приятелка.

аз пък твърдя,че може да си останат приятели. От личен опит знам.

не вярвам да може. съгласна съм с мнението ти. нали така се пее: бяхме най-близки, затуй от сега нататък ще сме най-чужди в света.
тези, интелигентните развръзки са вкиснало лицемерие. или не е имало любов.
вярвам, че прочетените страници в живота се затварят. не да се забравят, но ...

Когато си приятелка с някого, с когото не сте били двойка, пак никога не можеш да си сигурна как точно те приема той. С много представители на силния пол съм спорила, че може да съществува истинско, чисто приятелство мвжду мъж и жена, но те твърдят, че винаги единият поне малко е влюбен в другия. Да, сигурно има нещо такова, но, ако въпросният човек не си го признава дори и пред себе си, няма да има сцени, няма разочаровани, няма предадени. Имам много приятели от противоположния пол и знам, че наистина са ми такива и винаги мога да разчитам на тях...

Когато двамата души са били двойка - да, по-различно е... И според мен веднага след раздялата приятелството е невъзможно... И наистина е някакъв рефлекс да пробутваме изтърканото клише за приятелството.... Но в зависимост от това каква е била връзката и най-вече как е приключила, след време може да се зароди приятелство :) както казва Сохо, когато любовта отмине...

Прекрасно е, че правиш това за приятелката си, защото предполагам, че все още е твърде ранима и би се съгласила на "приятелството", което само ще удължи агонията...

лошата дума в онази мъдра приказка...боли белега и въпреки това е въпрос на избор и на ценностна система/ това определение касае и двамата!/, и не на последно място...колко можеш да понесеш,животът е толкова кратък...

поздравление за постинга!

Тези думи дори звучат подигравателно. Като: "ОК, дори ще ти позволя да ме имаш отчасти". Може само на мен така да ми се струва, защото скоро го преживях (той ми изневери и не разбра защо повече не желаех да сме заедно - http://pissanka.blog.bg/viewpost.php?id=192025)

Тези думи дори звучат подигравателно. Като: "ОК, дори ще ти позволя да ме имаш отчасти". Може само на мен така да ми се струва, защото скоро го преживях (той ми изневери и не разбра защо повече не желаех да сме заедно - http://pissanka.blog.bg/viewpost.php?id=192025)

За какво ПРЕДАТЕЛСТВО може да става дума тук? Предателство има, когато единият (разлюбилият) остане от съжаление. Това е предателство към двамата!

Блага Димитрова

*************

Искаш със теб да останем добри познати -
как да разбирам това, как да разбирам това?
Длани, които до болка се стапяха сляти,
да се здрависват едва, да се здрависват едва.

Погледи, дето до дъно се пиеха жадни,
леко да се поздравят, леко да се поздравят.
Устни, които се пареха, безпощадни,
дружески да си мълвят, дружески да си мълвят.

Не, ние не можем да бъдем добри познати -
няма среда в любовта, няма среда в любовта.
Бяхме най-близки, за туй от сега нататък
ще сме най-чужди в света,
ще сме най чужди в света.

Погледи, дето до дъно се пиеха жадни,
леко да се поздравят, леко да се поздравят.
Устни, които се пареха, безпощадни,
дружески да си мълвят, дружески да си мълвят.

Искаш със теб да останем добри познати -
как да разбирам това, как да разбирам това?
Бяхме най-близки, затуй от сега нататък
ще сме най-чужди в света,
ще сме най чужди в света.
Ще сме най-чужди в света.

Na men mi se sly4i-nqma priqtelstvo sled liubov :(
PS :Dano ne sym sbyrkala imeto na avtora na stiha

I feel so much happier now I understand all this. Thkans!

What a joy to find someone else who tnhkis this way.

That's not just the best answer. It's the bestset answer!

YouВ’re a real deep tihnekr. Thanks for sharing.

Posts like this brighten up my day. Thanks for tkaing the time.