Изчадие адово. . . L. I. B -The First :: Американска мечта или американско теле?

И ето на сега- развдена...
Изгубени петнайсет години в един безперспективен брак. Неизявена професионално, без кой знае какво образование и квалификации, без спестявания и пропилян половин живот.
Изпразнена от съдържание душа и пусто, жадно да обича сърце.

Да обича ли, пак ли, ааааааа не.
Никога. Никога вече.
Седеше облакътена на масата, подпряла брадичката си и се взираше с невиждащ поглед в монитора.
И тогава и хримна ИДЕЯТА.

"Ще се омъжа по сметка. За чужденец ще се омъжа, нямам вече място тук, нямам дом, нищо нямам. Нали домът е там, където е сърцето, пък аз вече нямам сърце. За американец ще се омъжа."
Така де, за какво и е този интернет, я колко сайтове за запознанства има. Все ще намери някой малоумен богат американец. В крайна сметка, да не е първата, на която и е хрумнала тази идея?

Регистрира се в купчина сайтове за запознанства. Но малоумните богати американци май липсваха. Е... освен ако изключим черните американци, но те нито бяха богати, нито малоумни, пък и бррррррррррр....само не черен моля.
На останалите, които срещна в тези сайтове, първата им дума беше: Hello, а втората, дали иска виртуален секс. Не, не искаше.
Искаше просто да се махне от тук. Да се махне...нанякъде...където и да е само по-далече от този град.
Тази вечер се чувстваше особено самотна, ненужна и за нищо не ставаща. И тогава попадна на неговият профил. Американец !!!
Светлокос, зеленоок, но с индиански черти. Красив дори. Прилично поднесен профил, описание със скромен тон. Хмммм, странно.
Писа му.
Отговори и. Хмммм. Още по-странно, обикновено готините бяха надути пуяци. Заговори се с него. За богат явно не беше, тя дори не разбра точно каква му е професията, английският и далеч не беше перфектен. Но ставаше. И беше АМЕРИКАНЕЦ.
Разведен бил, имал една дъщеричка. Още по-прекрасно, значи няма да иска тя да му роди дете.
Перфектно. След малко той охлади възторга и, като и каза, че му е било приятно да се запознаят, но той заминавал за две седмици и няма да има възможност да и пише до тогава.
Ок.
Тя затвори чата и си каза: "Е, много важно. Това беще само първият опит. Все ще се намери някой друг."
Беше доста изненадана, когато след две седмици той сам я потърси. Засипа я с комлименти. Дори публични за всичките и снимки. "Хихихи, много мило."
Започнаха да си пишат в Yahoo.
Тогава за първи път го зърна в камерата. Уауууууууу, какви зелени очи. Той и сподели, че бил наполовина индианец. Не бил християнин, дори в града бил уважаван лечител, хората го търсели за помощ. Яяяя, че интересно.
Така, чат, ден след ден и тя започна да усеща как се увлича. След работа първото нещо, което правеше беше да пусне компа, за да види той онлайн ли е. А той винаги беше. Винаги в часовете, за които тя знаеше, че ще е. Разговорите с него се превърнаха в необходимост, откровения, и дойде и денят, в който тя започна да усеща, че този човек и чете мислите и предусеща настроението и. И, оооох, какво стана. Тя разбираше как се влюбва. "Уф, нали сърцето ми беше мъртво? Нали исках по сметка да се омъжвам? Ех, какво пък не може ли да се омъжа за американец по любов? Още по-добре."
Виждаше и разбираше, че и той е увлечен по нея. И го предизвика да признае чувствата си. Когато той и ги призна, щеше да припадне от радост.
Тя му заговори за планове как да се видят. Поиска от него да и изпрати покана за визита в USA. Ами да щял да изпрати, но тя не можело да остане на гости при него.
"Защо?" попита го тя учудено.
Ами защото..... той хвърли бомбата.

"Преди 2 години почина синът ми. По-малкото ми дете. Аз се пропих, а жена ми се пристрасти към наркотиците. Прибирах се всяка вечер мъртво пиян, а тя се друсаше, непрекъснато. Затънахме в дългове. Една вечер, когато се прибрах пак мъртво пиян я заварих в леглото с наркопласьора. Пребих го от бой. И го изхвърлих през прозореца. През тези две седмици, в които не ти писах бях пак там-в затвора. Длъжен съм на всеки шест месеца да прекарвам там по две седмици."
Тя четеше потресена ред след ред, недоумявайки какво точно става. А той продължаваше...

"Съседите повикаха полиция. Прострелян бях. Едва ми спасиха живота. За да ме вкарат след това в затвора. Освободиха ме условно след 6 месеца. Но съм под гаранция. Още 5 години. През тези 5 години аз нямам право да напускам щата, да приемам гости, а камо ли да се оженя. Закон. Изплащам все още обезщетение за побоя на наркотрафиканта и издръжка на бившата ми жена. Няма да мога да ти бъда никаква подкрепа."

Ужас. А тя се беше влюбила в този човек. В очите му в индианското му очарование, в превъзходната му способност да я разбира и да откликва на желанията и.

Как е могла, как? "Та нали нямах сърце?" проплака тя.
Американец, американска мечта. Ето ти една американска мечта.
Този човек се е пропил от мъка и е оставил жена си да затъне в наркотиците. Що за хора са тези, не са потърсили утеха един от друг, един с друг, а всеки сам е затънал в собствения си опиат.

А тя беше готова да тегли заем, да напусне родина и дом, за да се хвърли къде?
В прегръдките на американската мечта.

"Предавам се." помисли си тя. Без сърце няма как да бъда, не съм такъв човек, ясно е.
Но и друго е ясно. Под вола теле няма защо да търся, камо ли пък американско теле. Какво теле то цял вол си беше. Жените сме си глупави. За любов и мечти лесно се подвеждаме.

Мечтата за американски съпруг да върви по дяволите.

Нагоре

Тагове: мечта,