Хубаво нещо е свободата. Ако пък към свободата се прибави и празен апартамент е още по-хубаво.
Топличко е, бирата се лее в изобилие... 
Порядъчно си бяха попийнали. До към 1 часа през нощта. С нестабилна походка се измъкнаха от кръчмата кикотейки се. 
Ива позалитна и неусетно се озова в прегръдките му.
Е, какво толкова...
Сладък е, защо не?

"Ще дойдеш ли при мен?"- попита го.
"С теб съм."-ухили се Росен.

Гушнаха се отново и заплуваха към празният апартамент.
Наближавайки входа тя започна да рови в чантата си за ключовете.

"Чакай малко."
Той зарови устни в косата и, целуна я нежно по врата и обгърна с ръце тялото и.

"Хммммммммм, хубаво ми е."

След цяла вечност намериха ключовете, уцелиха някак си и ключалката.

"Стигнахме, тук е."

Вонята ги блъсна в носа още от вратата.
Невероятна, невъобразима воня на разлагащ се труп.

"Гррррррхххх."- Тя притисна с ръка устата и носа си, правейки отчаяни опити да не повърне. Все пак бирата си беше доста.

"Мамка му, маце, ти като каниш гости, противогази предвжидаш ли?"

"Из.. из.. из. ви..ня..вай... идея си нямам от какво е това."

"Сигурно тая къща не е чистена от 3 века, пълно е с мишки и някоя е пукнала от преяждане с трохите по пода у вас." -той отвратен се обърна с гръб. 

Ива се обърна рязко към него и яд проблясна в очите и:
"Как може да говориш така, ето погледни, чисто е."

"Няма значение, гади ми се. И вече нищо не ми се иска. Тръгвам си, чао."

"Е какво пък?"- помисли си тя, майната му да си отива.

И се зае да търси къде се е завряло вонящото говедо.
Отвори хладилника-нищо нередно, всички продукти си бяха пресни.
Шкафа под мивката?- не и там нямаше нищо. 
А нетърпимата воня се засилваше сякаш със всяка изминала минута.
Отчаяна тя застана на колене и лазейки се опитваше да надникне навсякъде под всички мебели.
Най- накрая реши да подуши под готварската печка.
Ахааааааа...
Захвана я в краищата и я забута.
Успя да я премести малко с неистови усилия и- ето ти го виновника.
Едно картофче. Едно единствено мъничко картофченце.
Или по-точно остатъците от него- една гола люспа и водниста смрад.
"Ах говедо мръсно."
"Смърдиш като умрял вол, гадина долна."
И се сети как преди 3 дни  беше купила пресни картофи за пържене.
И някак този ситен нещтасник се беше изтъркалял под печката.
Кой би могъл да предположи, че картофче може да образува тази смрад от преизподнята?
И да съсипе една хубава вечер.
Тя с погнуса измете гадината, изми пода и си легна.

След около две седмици беше забравила и картофа и вечерта и младият мъж.
Една вечер реши да се обади на една своя дружка да я покани на кафе.
"Как си бе Деничке, искаш ли да излезем?"
"О, не, не, не съм добре."
"Защо какво ти има?"
"Остави се, онзи Росен добре ме подреди."
"Кой Росен бе маце?"
"И ти го познаваш сигурна съм, оня дето живее до парка."
"Да , познавам го и какво за него?"
"Зарази ме с някаква гадост и съм на антибиотици от 2 месеца."
"Презерватив не ползвахте ли?"
"Не, той не понасял имал алергия и аз... се навих и ето сега съм в едно такова положение..."

Лицето на Ива пребеля:
"Дени, приятелко, мен ме спаси един изгнил картоф."
"Какъв картоф, ти подиграваш ли ми се?"

Ива разказа историята за вонящият картоф...

Даа, презервативите са мноого важни!

ксъсмет...а това вонящо картофче...верно да го срускаш:)))
благодаря ти за настроението, ама ного са гадни тия картофи...аза мразя и лук:)))

хубави почивни дни за теб!