Заглавие: Не си ми спешен Пеше!

Как описва себе си: Една забележима тенденция в българските сайтове за запознанства, представлява спадът на интереса към хардсекса за сметка на доста по - лирическия в естетическо отношение софтсекс. При него, се срещат доста художествено натоварени екземпляри от мъжки пол, осъзнали своята непотребност и изразили същата в спонтанен стих:
Страстта във мен напира
и тръгват двете ми ръце.
Докосвам тялото ти жадно.
Искам те сега. Ще го направиш ли сама?
Духовната красота тук е обречена на строг индивидуалистичен тъмничен затвор. Но волята, която е така силна при тези нежни души, отново съдържа в себе си отговора, спасението, изкуплението. Читателката трябва да поеме вместо мъжа по самотния път на месията и с двете си отрудени ръце да възроди любовта от нищото. Речта на поета оттук нататък е подвластна на висшата цел. Хаотично са нахвърляни женски форми. С предимство са Спасителките на плажа - високоинтелектуален литературен кръг от четири оскъдно облечени.... поетеси.
Интересен момент тук е, че читателката, се бори да се самоосъществи, като размива границите, рисува предапокалиптичния космос вещо и без уговорки:
Без теб самотна, няма как.
Не си ми спешен ти сега
Ръцете знаят накъде отиват,
когато искам мога и сама.
Уточненията за начин и време - "няма как" и "сега" - показват съжалението от самотата, което обаче е потиснато за благото на красотата на висшия дух. Долните крайници са заменени с горни, женското изземва функциите на мъжкото, светът се революционизира, човекът се изправя пред Апокалипсис, в който е осъден да бъде творец, да вае съдбата си. Желанието (искам) не е и не може да е подчинено на обстоятелствата, то се реализира безусловно в индивидуалистичния транс (мога и сама).
Светът е болен, също като овещественият мъж, също като еманципираната, ала самотната жена, но читателката отказва да се примири със съдбата си, отива отвъд клишетата с помощта на горните си крайници и стихиите.