Хубаво е. Хубаво, тъжно, меланхолично, романтично...
Да обичаш, да копнееш и да очакваш. Среща с любимия или пък неприятна изненада, от това че той е зает и няма да може да се срещнете.
Но все-пак е хубаво. Копнежът е толкова силен, когато обичаш, толкова красив. Лее се на приливи, хиляди топли въздушни вълни преливащи от сърцето ти към мечтаният образ.  Потапяш се в тях, оставяш се да те понесат някъде далеч, далеч във висините, в необятните простори на любовта и щастието.  Душата си се носи някъде отделена от тялото, рее се устремена към любимото същество и отчаяно се мъчи да го достигне. Ооооооо.... прекрасно е. Копнеж пресъздал най-красивото у любимия. В копнежът той няма недостатъци, няма няма дразнещи навици, в копнежът ТОЙ е съвършен. Той е Бог, той е Супермен, той е THE ONE AND ONLY.
Толкова е прекрасно  усещането на копнежа, че ти се иска веднъж понесла се върху нежините му вълни да си останеш там завинаги. В копнежът няма разочарование. Няма размяна на остри реплики. Няма сблъсък на интереси. Няма ревност. Няма условия.  Няма нищо друго, освен чиста съвършена любов. Прекрасно е и не ти се иска да послушаш здравият разум, че разочарование ще има. Няма как да няма защото и ти и любимият сте просто хора, ни повече, ни по-малко. И сблъсъкът на интереси ще дойде, ще видиш недостатъците отново, той ще ти се озъби или пък ти на него. Няма друг начин. Точно затова копнежът е по-красив и точно затова тъй опасен.  Е какво пък? :) На всеки му се иска съвършена любов понякога. Няма я при хората, дали това е приоритет само на Бог и Ангелите?  
Не знам. Знам само че те обичам мой ангеле, мой дявол, мое проклятие.

Въх, всички влюбени!
Не!
Изнасям се на самотен остров на майната му, където в радиус от 1000км няма човешко същество, камо ли влюбено!

Все пак-поздрави за настроението!

Защо? :) Толкова ли сме досадни и лоши? :)

това си е болест ;)

"Любов - това е болест, която се лекува само със секс."

другото е за Боговете и Ангелите :)))
пфу, изтрещях нещо ;)

Ще последвам съвета ти. :)