Изчадие адово. . . L. I. B -The First :: Защо е сляпа любовта

Най-четени

1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. tota
13. zaw12929
14. stela50

Годишна класация

Най-популярни

1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. bojil
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6

Годишна класация

Най-активни

1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. sekirata

Годишна класация

Календар

Април, 2024

П	В	С	Ч	П	С	Н
1	2	3	4	5	6	7
8	9	10	11	12	13	14
15	16	17	18	19	20	21
22	23	24	25	26	27	28
29	30

Blog.bg

Регистрирай си безплатно блог в Blog.bg

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

12.08.2009 17:10 - Защо е сляпа любовта

Автор: demoniceye Категория: Тя и той

Прочетен: 3058 Коментари: 8 Гласове:

Последна промяна: 12.08.2009 18:52

Една стара и много поетична легенда разказва как веднъж се събрали на едно място на земята всички чувства и качества на хората: Когато Отегчението за трети път се прозяло Лудостта, както винаги достатъчно луда му предложила: "Искаш ли да поиграем на криеница?" Интригата надигнала заинтересовано глава, а Любопитството, без да може да се сдържи попитало: "На криеница ли? И каква е тази игра?" "Това е е дна игра-му обяснила Лудостта, в която аз си затварям очите и започвам да броя от 1 до 1 000 000, докато през това време вие се скривате. Когато спра да броя, първият от вас, когото намеря ще заеме моето място, за да продължим играта." Ентусиазмът веднага се включил в играта последван от Еуфорията. Радостта подскачала така весело, че макрая убедила Съмнението, дори и Апатията, която никога нищо не я интересувало. Но не всички искали да участват. Истината предпочитала да не се крие. За какво, като в крайна сметка винаги я разкривали. Надменността казала, че това е е дна много глупава игра, (но в същност я дразнели, че идеята не била нейна). Коварството предпочело да не рискува... "Едно, две, три... почнала да брои Лудостта." Първият, който се скрил бил Мързелът, който както винаги се спрял още на третият камък по пътя. Вярата се качила на небето, Завистта се скрила зад сянката на Триумфа, който със свои собствени усилия успял да се добере до върха на най-високото дърво. Щедростта не могла да се скрие, защото всяко място, което намирала и изглеждало прекрасно за накой от нейните приятели: например едно кристално чисто езеро е идеално за Красотата, короната на едно дърво- префектно място за Страха, полетът на една пеперуда-най-доброто скривалище за Сладострастието, а поривът на вятъра- чудесно убежище за Свободата. Така, че най-накрая Щедростта се скрила в един слънчев лъч. Егоизмът за сметка на това още от самото начало си намерил много добро местенце, проветриво и удобно, точно като за него. Лъжата се скрила на дъното на океана, (но нали си била Лъжа всъщност била зад дъгата). Страстта и Желанието били в центъра на вулканите, Забравата... забравих къде се е скрила, но това не е толкова важно. Когато Лудостта преброила до 999 999 Любовта все още не била намерила място, където да се скрие. Всички скривалища били вече заети. Накрая забелязала един розов храст и разнежена решила да се скрие всред прекрасните му цветчета. "Един милион!"- извикала Лудостта и започнала да търси. Първият, когото открила бил Мързелът, понеже той се намирал на три крачки от камъка, където била Лудостта. След него Лудостта дочула Вярата, която си бъбрела с Бог на небето. Страстта и Желанието тя почувствала във вибрациите на вулканите. По невнимание открила Завистта и естествено могла да се досети къде е Триумфът. Егоизмът нямало защо да го търси, той сам си излязъл отчаян от своето скривалище, което се оказало гнездо на оси. От толкова обикаляне Лудостта ожадняла и приближавайки се до езерото открила Красотата. Със Съмнението задачата и се оказала още по-лесна, намерила го седнало на една скала, без да е решило къде ще се скрие. Накрая открила всички: Талантът- между свежата трева, Мъката- в една тъмна пещера, Лъжата- зад дъгата ( или на дъното на океана), намерила даже и Забравата, която вече била забравила, че играе на криеница. Само Любовта не се появила от нито едно място. Лудостта я търсила зад всяко дърво, във всяко поточе, на върховете на всички планини и тъкмо, когато щяла да се предаде, забелязала красив розов храст с много цветчета. Взела една вила и започнала да раздвижва клонките на храста, когато изведнъж дочула болезнен вик. Бодлте на розите били изболи очите на Любовта. Лудостта не знаела какво да направи: плакала, молила се, искала извинение, дори обещала да стане водач на Любовта. От тогава нататък- от първият път, в който се е играла криеница на земята, Любовта е сляпа и Лудостта винаги я придружава.

Много ми хареса тази легенда.

За Albi и всички влюбени поздрав. :)

Нагоре