Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Постинг
16.08.2009 14:56 -
Любов като пакетче семки
Автор: demoniceye
Категория: Тя и той
Прочетен: 1707 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 16.08.2009 15:15
Прочетен: 1707 Коментари: 4 Гласове:
2
Последна промяна: 16.08.2009 15:15
Още не можеше да проумее какво точно се случи.
Боряна ядосано отметна косата си назад и отидe да си сипе кока кола.
Вечерта започна великолепно а какво... ?
ЗАпознаха се в дискотеката. Любо имаше великолепно тяло, най-бистрите сини очи и най-гъстата черна коса. Лъскава и блестяща, като копринен водопад. А как танцуваше само. Божеееееееествено. Тя не можеше да повярва, когато я покани на танц, беше хубаво момиче, макар и семпло според мнението на приятелките и. Но Любо я покани, нея, точно нея и я омагьоса. Омагьоса я с танца, с уханието си, с неподправеният си младежки чар. Разгорещена Боряна копнееше да се докосне до него. И ето, че дойде ред на блуса. Тя отпусна глава на рамото му, когато мускулестите му ръце я обгърнаха, за да се слеят в ритъма на танца. Усети устните му на шията си. "Прекрасна си". пошепна той. "Ти, ти си прекрасен", мислеше тя. И се чудеше, как ли ще се почувства, ако я целуне истински, а ако я люби?
Блусът свърши. "О, не не още." мислено изстена Боряна. Любо сякаш предугадил мислите и я попита дали иска да си тръгнат заедно. Искаше, о и още как го искаше. На изхода той спря хвана лицето и между двете си длани и я целуна. Нежна, тръпнеща целувка, от която на Боряна и се подкосиха краката.
"Ще те изпратя". каза той. Хванати за ръце и мълчаливи бавно тръгнаха към апартамента на Боряна разменяйки колебливи целувки от време на време.
Пристигнаха бързо, Боряна не живееше много далеч. "Ще се качиш ли да пийнем по нещо?" попита Боряна. "С удоволствие", отвърна и той. В малкият, но спретнат апартамент Боряна имаше само най-необходимите мебели. Легло, библиотека, две шкафчета и бюрото с компютъра. Отиде до малката кухничка и сипа набързо две чаши с ледена кока кола. На етажерката имаше бутилка с отлежал бърбън останал от рожденият и ден. Намери Любо небрежно излегнат на леглото. Подаде му едната чаша с кола и се пресегна за бърбъна. Сипа по малко от кехлибарената течност в двете чаши. Вдигнаха наздравица, отпиха и се целунаха. Любо я обгърна с ръце, целуна нежната извивка на шията и и... се отдръпна. "Трябва да тръгвам".
" Но..." Боряна премигна. "Защо, къде се разбърза?" "Да, действително бързам, ще тръгвам." Той скочи от леглото отвори вратата и... просто си излезе.
Тръгна си. От мъка и се прииска да умре. Защо си тръгна, мислите на Боряна препускаха, въртяха се и стенеха. Отпи от колата и взе решение. Набра номерът на Любо. Той отговори след две позвънявания и Боряна цитира предварително съчинената реч.
"Благодаря ти за прекрасната вечер. Толкова хубаво се почувствах, че сигурно би ми било по-забавно, ако си бях купила пакетче със семки". И му затвори.
Легна си ядосана и не заспа до сутринта. В университета продрема повечето лекции, доцент Петров дори и предложи походно легло, приятелката и Мария, цял ден я разпитва какво и е, но отговор така и не получи. Към 17 часа се прибра, затръшна вратата и се просна по корем на леглото.
В 17.30 на вратата се позвъни. Боряна се зачуди кой ли пък се е сетил точно сега за нея. Сигурно ще е за пощата или нещо подобно.
На вратата обаче стоеше Любо.
"Аз искам да ти се извиня за вчера". каза той. "Няма какво да се извиняваш..." започна Бораня, но той запуши думите и с целувка, прегърна я вдигна я и я понесе към леглото. Започна бавно да целува шията и, после целувките се спуснаха надолу към пазвата, надуолу към нанбъбналите зърна на гърдите и. После той разкопча блузата и и панталонът и и целувките продължиха, надолу към корема, обиколиха го и се върнаха нагоре към гърдите. Боряна се разтапяше преливаше, вихреше и гърчеше под нежните му, но настойчиви целувки. Посегна към ципа на панталона му, но той затисна ръката и с дланта си, прикова я към леглото и продължи да я целува. Боряна беше готова да експлоадира. Любо бавно и с нежност съблече остатъка от дрехите и и ги захвърли на пода. Боряна тръпнеше в очакване да се слее с него, но той настойчиво продължаваше с целувките и ласките, които описваха божествени кръгове по цялото и тяло. "Не издържам" стенеше Боряниното изтръпнало съзнание и тогава Любо неочаквано притисна устни между бедрата и. Боряна изстена изживявайки един от най-красивите оргазми в живота си. А той дори не си беше събул дънките. Когато се поуспокои Боряна го погледна изумено. "Е какво предпочиташ сега мен или пакетче семки?" усмихна и се дяволито той.
С Поздрави за cefulesteven Стеф, нядявам се ще простиш моята некадърност. :)
Някакви шматки, за да минат за много изтънчени естети създадоха легендата за "порнографията" в разказите ми. Метода: изпитан. Всички тоталитарни идеолози са го прилагали. Повтаря се лъжа сто пъти и се превръща в истината. Без отрицателно отношение към порнографията, яд ме беше, че е лъжа. Главозамаяли се идиоти, с крясъци се опитват да наложат себични квалификации над истината, понякога успяват. Е, голяма работа! И това е сюжет за разказ, вдъхновява всичко в ежедневието. Даже ме кара да се чувствам като свой литературен герой. Вкарва ме в сюжет, което си е лукс. Тук просто бяха засегнати други хора, които наистина дават голям шанс на всички пишещи. За това реагирах. Но за добро:)
Боряна ядосано отметна косата си назад и отидe да си сипе кока кола.
Вечерта започна великолепно а какво... ?
ЗАпознаха се в дискотеката. Любо имаше великолепно тяло, най-бистрите сини очи и най-гъстата черна коса. Лъскава и блестяща, като копринен водопад. А как танцуваше само. Божеееееееествено. Тя не можеше да повярва, когато я покани на танц, беше хубаво момиче, макар и семпло според мнението на приятелките и. Но Любо я покани, нея, точно нея и я омагьоса. Омагьоса я с танца, с уханието си, с неподправеният си младежки чар. Разгорещена Боряна копнееше да се докосне до него. И ето, че дойде ред на блуса. Тя отпусна глава на рамото му, когато мускулестите му ръце я обгърнаха, за да се слеят в ритъма на танца. Усети устните му на шията си. "Прекрасна си". пошепна той. "Ти, ти си прекрасен", мислеше тя. И се чудеше, как ли ще се почувства, ако я целуне истински, а ако я люби?
Блусът свърши. "О, не не още." мислено изстена Боряна. Любо сякаш предугадил мислите и я попита дали иска да си тръгнат заедно. Искаше, о и още как го искаше. На изхода той спря хвана лицето и между двете си длани и я целуна. Нежна, тръпнеща целувка, от която на Боряна и се подкосиха краката.
"Ще те изпратя". каза той. Хванати за ръце и мълчаливи бавно тръгнаха към апартамента на Боряна разменяйки колебливи целувки от време на време.
Пристигнаха бързо, Боряна не живееше много далеч. "Ще се качиш ли да пийнем по нещо?" попита Боряна. "С удоволствие", отвърна и той. В малкият, но спретнат апартамент Боряна имаше само най-необходимите мебели. Легло, библиотека, две шкафчета и бюрото с компютъра. Отиде до малката кухничка и сипа набързо две чаши с ледена кока кола. На етажерката имаше бутилка с отлежал бърбън останал от рожденият и ден. Намери Любо небрежно излегнат на леглото. Подаде му едната чаша с кола и се пресегна за бърбъна. Сипа по малко от кехлибарената течност в двете чаши. Вдигнаха наздравица, отпиха и се целунаха. Любо я обгърна с ръце, целуна нежната извивка на шията и и... се отдръпна. "Трябва да тръгвам".
" Но..." Боряна премигна. "Защо, къде се разбърза?" "Да, действително бързам, ще тръгвам." Той скочи от леглото отвори вратата и... просто си излезе.
Тръгна си. От мъка и се прииска да умре. Защо си тръгна, мислите на Боряна препускаха, въртяха се и стенеха. Отпи от колата и взе решение. Набра номерът на Любо. Той отговори след две позвънявания и Боряна цитира предварително съчинената реч.
"Благодаря ти за прекрасната вечер. Толкова хубаво се почувствах, че сигурно би ми било по-забавно, ако си бях купила пакетче със семки". И му затвори.
Легна си ядосана и не заспа до сутринта. В университета продрема повечето лекции, доцент Петров дори и предложи походно легло, приятелката и Мария, цял ден я разпитва какво и е, но отговор така и не получи. Към 17 часа се прибра, затръшна вратата и се просна по корем на леглото.
В 17.30 на вратата се позвъни. Боряна се зачуди кой ли пък се е сетил точно сега за нея. Сигурно ще е за пощата или нещо подобно.
На вратата обаче стоеше Любо.
"Аз искам да ти се извиня за вчера". каза той. "Няма какво да се извиняваш..." започна Бораня, но той запуши думите и с целувка, прегърна я вдигна я и я понесе към леглото. Започна бавно да целува шията и, после целувките се спуснаха надолу към пазвата, надуолу към нанбъбналите зърна на гърдите и. После той разкопча блузата и и панталонът и и целувките продължиха, надолу към корема, обиколиха го и се върнаха нагоре към гърдите. Боряна се разтапяше преливаше, вихреше и гърчеше под нежните му, но настойчиви целувки. Посегна към ципа на панталона му, но той затисна ръката и с дланта си, прикова я към леглото и продължи да я целува. Боряна беше готова да експлоадира. Любо бавно и с нежност съблече остатъка от дрехите и и ги захвърли на пода. Боряна тръпнеше в очакване да се слее с него, но той настойчиво продължаваше с целувките и ласките, които описваха божествени кръгове по цялото и тяло. "Не издържам" стенеше Боряниното изтръпнало съзнание и тогава Любо неочаквано притисна устни между бедрата и. Боряна изстена изживявайки един от най-красивите оргазми в живота си. А той дори не си беше събул дънките. Когато се поуспокои Боряна го погледна изумено. "Е какво предпочиташ сега мен или пакетче семки?" усмихна и се дяволито той.
С Поздрави за cefulesteven Стеф, нядявам се ще простиш моята некадърност. :)
Някакви шматки, за да минат за много изтънчени естети създадоха легендата за "порнографията" в разказите ми. Метода: изпитан. Всички тоталитарни идеолози са го прилагали. Повтаря се лъжа сто пъти и се превръща в истината. Без отрицателно отношение към порнографията, яд ме беше, че е лъжа. Главозамаяли се идиоти, с крясъци се опитват да наложат себични квалификации над истината, понякога успяват. Е, голяма работа! И това е сюжет за разказ, вдъхновява всичко в ежедневието. Даже ме кара да се чувствам като свой литературен герой. Вкарва ме в сюжет, което си е лукс. Тук просто бяха засегнати други хора, които наистина дават голям шанс на всички пишещи. За това реагирах. Но за добро:)
С благодарност:) А историята ти е тъй жива, диша, всеки който е изживял, младостта: в нашето време и в нашия свят, ще я почувства като част от своите спомени.
Много, много усмивки, Демонче.
:))))
цитирайМного, много усмивки, Демонче.
:))))
cefulesteven написа:
С благодарност:) А историята ти е тъй жива, диша, всеки който е изживял, младостта: в нашето време и в нашия свят, ще я почувства като част от своите спомени.
Аз ти благодаря. :) За всичко.
Много, много усмивки, Демонче.
:))))
Аз ти благодаря. :) За всичко.
Много, много усмивки, Демонче.
:))))
Много хубав, вълнуващ и поучителен разказ ! :)
Поздрави - продължавай все така! :)
цитирайПоздрави - продължавай все така! :)
djgator написа:
Много хубав, вълнуващ и поучителен разказ ! :)
Поздрави - продължавай все така! :)
Поздрави - продължавай все така! :)
Както казах на Стеф, аз съм некадърен драскач-любител, липсва ми изразителност на описанията, а и търпение да ги премислям. Обикновено пиша каквото чувствам вдъхновена или от собствените си емоции, или от чуждите.
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 10495