2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. bojil
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Колко пъти съм се заричала това да спре завинаги...
Колко пъти в безсънните нощи съм се кела...
Колко пъти престъпих клетвата си...
Колко пъти опитвах отново и отново...
Колко пъти сама се затварях в клетката...
Колко пъти съм си задавала въпроса защо го правех...
Колко пъти, ах колко пъти...
Защо обичах мъчителя си...
И намерих отговора във великолепното стихотворение на Камеля Кондова, което тя като че ли специално за мен е написала...
Добрите хора лесно се обичат.
Магията е да обичаш лошите.
С един от тях — най-лошият от всички,
да споделиш пробитите си грошове.
Да ти почерни погледа и празника.
Да ти преседнат глътката и залъкът.
А в нощите, в които му е празно,
да те вини, че си му дала ябълка.
Да те обича, ала само тялото.
Да го откъсва хищно от душата ти.
И да те иска — прокълнато ялова —
да не родиш на някой друг децата му.
А ти сама да се затвориш в клетката.
Да му подхвърлиш ключа на победата.
И нежно да го милваш през решетките,
когато е дошъл да те погледа.
И да мълчиш. Дори да се запали,
дори да се взриви над тебе здрачът.
Додето не реши да те погали
най-лошият човек... и не заплаче.
Веднъж сълза проронил, е обречен
добър и свят, пред теб да коленичи.
Тогава можеш да си тръгваш вече.
Добрите хора лесно се обичат.
За първи път прочетох стихотворението в блогът на ciele. ciele, надявам се ще ми простиш плагиатството имам нужда да го прочета отново. Да го чета отново и отново, толкова пъти, че да ми се набие в главата. Разликата между този прекрасен стих и действителността е, че лошият, мъчителят, когото аз обичах никога няма да дойде да ме погали. Никога няма да заплаче. Затова не ми остана нищо друго, освен да си тръгна и да го оставя в ръцете на собствената му лошотия.
Песента е антипод защото е написана за жена, но идеята е в правилната посока: Всеки рано или късно ще трябва да плати сметката. За всичко, което е сторил. Благодаря Камелия Кондова, благодаря ciele.
03.09.2009 02:23
поздрав и за авторката
а песента много яка !!!
бях настроена по-леко но това ме нахъса :))
поздрав и за авторката
а песента много яка !!!
бях настроена по-леко но това ме нахъса :))
Мда стихът е разкошен, след като го прочетох за първи път порових да прочета и други творби от тази авторка. И намерих още доста. Много си я бива. Песента ли ? Хаха, на мен Gothard са ми леки по принцип. Утре ще постна нещо, с което OrthOdoX ме зариби и е по по мой стил. :)
Хибав стих!
Хубаво е да чуеш,добра музика сутрин!:))
Хибав стих!
Хубаво е да чуеш,добра музика сутрин!:))
Както винаги си абсолютно права. :) Благодаря ти и ти желая прекрасен ден. :)
надявам се Камелия да ни прости "плагиатството":)
надявам се Камелия да ни прости "плагиатството":)
Надявам се, че ще ни го прости, защото ние и благодарим с нужният респект. :)