Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.09.2009 18:39 - Мисията невъзможна!!!
Автор: demoniceye Категория: Тя и той   
Прочетен: 6992 Коментари: 17 Гласове:
6



(Или кога "безумно те обичам" се превръща в "не искам да си спомням, че те познавам")

Три житейски случки ще прокоментирам тук. Първата е с моя близка, втората с моя приятелка, третата лично с мен. Единствената прилика между тях е само, че е било абсолютно невъзможно да има цивилизована раздяла.

Моята близка Нели се омъжи късно, на 35 години. Първата и любов се беше отказал да се ожени за нея пред олтара. Тя дълги години не можеше да го изстрада. Срещна Александър на 34 години. Обикна го много. Копнееше да има дете и Александър и се струваше дар божи. Този "дар божи" башка чешит,  маниакалиен хипохондрик и чистофайник изобщо не беше дар божи в очите на нас, нейните близки, но Нели си го обичаше, искаше дете (коя жена не иска), пък и нали вече "стара мома", та както и да е, преглътнахме костеливия залък близките и. Ожениха се. След една година се разбра, че Нели не може да има деца. В началото така мислехме. После се оказа, че Александър е стерилен. Този факт го накара съвсем да изперка. Започна да ревнива Нели. Следеше я, криеше се зад завои и по кьошета, около работата и се въртеше сакън да не би да и хрумне да му изневери. От друг дете да роди. Нели видяла се в чудо подаде молба за осиновяване на дете. Разрешиха и да осинови детенце, момиченце. Взеха си го. Това вместо да уталожи ревността на Александър още повече влоши нещата. От бебето смърдяло непрекъснато на урина и изпражнения, гадело му се, не можел да спи от бебешкия плач, ходеше с намокрени със спирт кърпи и бършеше дръжките на вратите, на лицето си държеше марлена маска (да не му вони) и прочие. Нели не след дълго не издържа. Помоли го да си събере нещата и да се знесе. Изнесе се. След два дни в 23 часа нахълта в дома на Нели с нож в ръка и с крясъци "К-во мръсна, ти ме изхгони за да можеш на спокойствие да мърсуваш, ще те убия" И замахнал с ножа. За щастие само одраскал рамото и. Цивилизована раздяла? Да подължи да уважава този човек? Мисията невъзможна.

Моята приятелка Нина срещна Орлин на на 19 години. Красив мъж беше Орлин изписан като Освалдо Риос. Също така беше женкар, к-вар и мамино детенце. Ама Нина Орлин, та Орлин, ожениха се. Тя забременя. Хубавецът следваше в университета и още на втретия месец след сватбата една вечер директно и казал, че е преспал със своя състудентка. Горката Нина се беше побъркала. Родителското тяло на Орлинчо не обичаше Нина. Мрънкака много преди да се оженят, а и след това не се спряха. Маминият златен Орлинчо трябвало да се ожени за една госпожица, която те му бяха избрали, студентка. Нина не я бяха приели да следва. И в резултат Орлин разигра едно театро, бяха излезли да вечерят навън с Нина, той преднамерено заформил някакъв скандал и я оставил да спи у родителите и. Н другата сутрин рано, рано на вратата на Нина се позвънило. Тя отворила и какво да види. Всичките и вещи увързани в чаршафи били струпани пред вратата и. Нина припаднала. Историята не свършва до тук. След две седмици Нина получила призовка да се яви в съда. Орлин подал молба за развод. Нина отишла при адвокат и съответно запрели молбата на Орлин, докато Нина роди. Тя роди чудесно момченце. Роди сама, роди копеле омъжена. Хубавецът не благоволи веднъж поне да и се обади. Комунистически бяха времената срамно за жена да е сама с дете. Клюките бързо се бяха разнесли и Орлин беше разбрал, че Нина е родила. Поднови молбата за развод и в допълнение подаде възражение, че детето не е от него. На Нина и беше кипнало вече, плю и на чест и на всичко, отида при нотариус да и изготви декларация за Орлин, че се отказва от детето. Той със замах я подписа. След 18 години майката на Орлинчо се обадила у тях да пита за детето. "Дете тук вие нямате." отсякла Нина. Да уважава този човек? Мисията невъзможна.

Случката с моя милост. Разказвала съм я вече. По-младият красавец-мечта, когото обожавах, глезех до безобразие, грижех се, помагах финансово, понасях изневери и номера, унижения и обиди в името на това, че копнеех за него. Копнеех за очите му, за разкошната златна коса, за една мила дума копнеех. И не получих. Две и половина години от живота си загубих, за да разбера, че проблемът не е нито във възрастта, нито във външният вид, нито в  музикалните предпочитания, проблемът е в човека. И в мен, че бях сляпа да го видя.С какво заслужих да ме унижава и да се подиграва с мен? С любовта си, с верността си, с търпението си ли? Хубавото е, че кипне ли ми веднъж лайното е завинаги.  Да се разделим цивилизовано? Да продължа да го уважавам ? Мисията невъзможна.

Когато виждам или преживявам такива неща не мога да не крещя. Ще крещя, ще крещя и пак ще крещя. В душата си ще крещя ако не в лицата им. Сърцето ми крещи от ужас.
Това хора ли са? Не мисля. Гробищни червеи са това. Да ги уважавам?
Мисията невъзможна.

С благодарност към
cris55





Тагове:   Мисията,   невъзможна,


Гласувай:
6
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. gothic - За жалост си
04.09.2009 18:50
права...Малшанс, лоша преценка...няма значение! когато разочарованието вземе връх, причините нямат значение. И най-лицемерното е жените да се упрекват с думите "А ти къде гледа?"....
цитирай
2. demoniceye - gothic
04.09.2009 18:54
gothic написа:
права...Малшанс, лоша преценка...няма значение! когато разочарованието вземе връх, причините нямат значение. И най-лицемерното е жените да се упрекват с думите "А ти къде гледа?"....


Точно това е думата. Упрекваме се, че сами сме си виновни, да бяхме гледали, мислили... Но влюбена жена мисли ли? В крайна сметка само едно е искала. Да съзаде дом, дете и да има мъж край себе си.
цитирай
3. cloudoflove - В поста си Крис обаче имаше предвид ...
04.09.2009 18:56
В поста си Крис обаче имаше предвид наистина любов, а не заблуда за такава. А знаем, че любовта е взаимна, иначе не е любов.
Съжалявам за всичките насъбрани горчилки, заслужава си да крещиш срещу такива жалки подобия на хора и мъже. И аз ще крещя с теб!
Поздрави и повече поводи за усмивки :)
цитирай
4. demoniceye - cloudoflove
04.09.2009 18:59
cloudoflove написа:
В поста си Крис обаче имаше предвид наистина любов, а не заблуда за такава. А знаем, че любовта е взаимна, иначе не е любов.
Съжалявам за всичките насъбрани горчилки, заслужава си да крещиш срещу такива жалки подобия на хора и мъже. И аз ще крещя с теб!
Поздрави и повече поводи за усмивки :)


Това ми беше целта, да покажа обретната страна на медала. Благодаря. :)
цитирай
5. ka4ak - народа казва "кьорава неделя"
04.09.2009 20:29
и в трите случая мъжът е сламката за която се лови удавника!Огромния сал е само в очите на ''жертвите''
които доразвиват темата и бележат развитие за цял живот и сламката вече е'' мисия невъзможна''а''салът''
огромен пиратски кораб!
цитирай
6. cefulesteven - Абсолютно права! Само искам да ...
04.09.2009 21:02
Абсолютно права!

Само искам да кажа, че при първият случай, виждам всички черти на особено тежко психическо заболяване. Но, то не променя нищо.
цитирай
7. demoniceye - ka4ak
05.09.2009 08:08
ka4ak написа:
и в трите случая мъжът е сламката за която се лови удавника!Огромния сал е само в очите на ''жертвите''
които доразвиват темата и бележат развитие за цял живот и сламката вече е'' мисия невъзможна''а''салът''
огромен пиратски кораб!

Така е. Късно забелязваме, че сме се качили на пиратският кораб, който сме смятали за спасителен сал. Благодаря.
цитирай
8. demoniceye - cefulesteven
05.09.2009 08:10
cefulesteven написа:
Абсолютно права!

Само искам да кажа, че при първият случай, виждам всички черти на особено тежко психическо заболяване. Но, то не променя нищо.


Вярно е. В последствие се разбра, че човекът е освидетелстван. Беше платил огромна сума за фалшиво медицинско свидетелство преди брака.
цитирай
9. liz - За съжаление
05.09.2009 09:48
всеки знае по една такава история за свой приятел/ка, както и за самия себе си. Тъжно е, но понякога няма как да се разделим с достойнство, сто процента подкрепям това.

Тук му е мястото за едно стихотворение, чийто автор не ми е известен, преди време го бях пускала в свой постинг, но мисля, че тук би било на място.

Не е страшно, че си е отишла.
Трябваше да си отиде, зная.
Да си тръгне хубаво излишна —
просто, за да влезе в друга стая.
Страшно е, че си отиде грозна.
Наранена от пияни клетви.
Купена от лицемерно розово.
И бакшиш — за да пропее в клетката.
Страшно е, че си отиде пуста.
Затова и спомен не остави.
Чувствам го — не просто ни напуска...
Тя си търси вир да се удави.
Иде ми небето да изкъртя,
дето съди тъй несправедливо.
Любовта — невинната — е мъртва.
А убийците остават живи.

цитирай
10. demoniceye - Лизи
05.09.2009 09:56
liz написа:
всеки знае по една такава история за свой приятел/ка, както и за самия себе си. Тъжно е, но понякога няма как да се разделим с достойнство, сто процента подкрепям това.

Тук му е мястото за едно стихотворение, чийто автор не ми е известен, преди време го бях пускала в свой постинг, но мисля, че тук би било на място.

Не е страшно, че си е отишла.
Трябваше да си отиде, зная.
Да си тръгне хубаво излишна —
просто, за да влезе в друга стая.
Страшно е, че си отиде грозна.
Наранена от пияни клетви.
Купена от лицемерно розово.
И бакшиш — за да пропее в клетката.
Страшно е, че си отиде пуста.
Затова и спомен не остави.
Чувствам го — не просто ни напуска...
Тя си търси вир да се удави.
Иде ми небето да изкъртя,
дето съди тъй несправедливо.
Любовта — невинната — е мъртва.
А убийците остават живи.



Жалко е, че не знаше кой е авторът, но който и да е много точно го е казал. Най-страшно е, че си отиде грозна... Поклон пред тези думи.
цитирай
11. lagrima - С риск да разбунтувам мъжката част ...
05.09.2009 10:34
С риск да разбунтувам мъжката част от блога..ще кажа-Всичко мъже са еднакви,само портфейлите им са различни!
цитирай
12. demoniceye - lagrima :D
05.09.2009 10:42
lagrima написа:
С риск да разбунтувам мъжката част от блога..ще кажа-Всичко мъже са еднакви,само портфейлите им са различни!


Де портфейлите да бяха единственият им недостатък. Понякога си мисля, че ако си бях търсила мъж според дебелината на портфейла може би щах да бъда по- щастлива.
цитирай
13. firefly1 - За съжаление, когато човек е влюбен ...
05.09.2009 12:18
За съжаление, когато човек е влюбен не вижда реално нещата и често пъти изпада в подобни ситуации. Влюбеният сънува прекрасен сън, в който всичко е розово, но когато се сабуди животът му става кошмар.
Не може да има цивилизована раздяла, когато не е имало цивлизована връзка.
цитирай
14. demoniceye - firefly1
05.09.2009 12:49
firefly1 написа:
За съжаление, когато човек е влюбен не вижда реално нещата и често пъти изпада в подобни ситуации. Влюбеният сънува прекрасен сън, в който всичко е розово, но когато се сабуди животът му става кошмар.
Не може да има цивилизована раздяла, когато не е имало цивлизована връзка.


И за двете неща си права. Както винаги. :)
цитирай
15. rusil69 - Защо
10.09.2009 09:17
.
цитирай
16. demoniceye - rusil69
10.09.2009 09:18
rusil69 написа:
някои идиоти, неречени "мъже" така и никога не пожелават да разберат търпимостта, нечовешкото самообладание, което сме принудени да проявим докато ги търпим и издържаме. Правим го в името на любовта - ясно.Но какво правят те при нас, след като не ни обичат?За мен отговорът е само един: ВЕГЕТИРАТ, "цуцкат" каквото успеят да си откраднат и се правят на "мъже". Добре, но как се живее цял живот така?!Те не го вършат само с една, единствена жина в своя живот, а със всяка следваща!Нима това е начин да се живе и как си поглеждат собствените муцуни в огледалото без да повърнат?


Моето обяснение за това е, че е цяло щастие за тях, че не могат да осъзнаят какви боклуци са инак сигурно биха се самообесили.
цитирай
17. demoniceye - Мила rusil69
10.09.2009 09:47
rusil69 написа:
demoniceye написа:
rusil69 написа:
някои идиоти, неречени "мъже" така и никога не пожелават да разберат търпимостта, нечовешкото самообладание, което сме принудени да проявим докато ги търпим и издържаме. Правим го в името на любовта - ясно.Но какво правят те при нас, след като не ни обичат?За мен отговорът е само един: ВЕГЕТИРАТ, "цуцкат" каквото успеят да си откраднат и се правят на "мъже". Добре, но как се живее цял живот така?!Те не го вършат само с една, единствена жина в своя живот, а със всяка следваща!Нима това е начин да се живе и как си поглеждат собствените муцуни в огледалото без да повърнат?


Моето обяснение за това е, че е цяло щастие за тях, че не могат да осъзнаят какви боклуци са инак сигурно биха се самообесили.


за това са така щастливи, услихнати и ведри за следващата наивница в техния живот...
Но не-те никога няма да се самообесят - нямат толкова достойнство да го направят, нито толкова ум,за да го осъзнаят:)


Няма да са вечно млади и красиви. И няма да успеят да се в пишат вече в ролите на плейбой. Ще дойде тяхната не се безпокой. Там горе някой гледа и може да забавя, но не забравя.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: demoniceye
Категория: Тя и той
Прочетен: 1105397
Постинги: 297
Коментари: 2649
Гласове: 10495
Спечели и ти от своя блог!