2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. zaw12929
12. getmans1
13. stela50
14. bosia
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Де да знам, май съдбата ми е такава, да се срещам събирам и сприятелявам с хора, които знаят (или не знаят), че са осиновени.
Имам 3 скъпи на сърцето ми същества, за които знам, че са осиновени.
В първите 2 случая и те знаят, третият не знае. Не знам дали е знаела някога, дали изобщо е подозирала и как би и се отразило, ако сега тепърва разбере, че е осиновена.
Първият ми е приятел от 15 годишна възраст. Винаги е знаел, че е осиновен, но това никога не го е притеснявало особено, приема си нещата философски и не му е хрумвало да хуква да си търси биологичните родители. Кои са му родители, а много важно, както казва той самият "Какво значение има кой ме е пръкнал такъв кретен."
Вторият го приема много тежко, може би защото на него никой, никога открито не му е казвал, че е осиновен, досетил се е от недомлъвки, подслушани разговори и намерени стари писма.
Много страда, много иска да разбере кои са изоставилите го родители, смята, че към него има по-особено отношение (в смисъл незаинтересованост) от роднините му именно поради факта, че е осиновен. Болезнено иска да разбере истината и често изпада в депресии от това, че не я знае.
Третата е в най-тежка ситуация. Като че ли никога не е подозирала, че е осиновена и цял живот се е питала защо роднините и се отнасят с нея по-зле, отколкото към братовчедите и. Цял живот си е преглъщала сълзите на обида и е недоумявала защо е така. А ето, че наскоро по нещастно стечение на обстоятелствата се оказа и обезнаследена в полза на братовчедите си. Отново неразбирайки защо.
Кое е по-тежко знанието, че си осиновен и приемането на фактите или пълното неведение и недоумение?
Кое е по-важно кръвта или отношението?
Казват "Кръвта вода не става." И е вярно и не е. Има толкова много случаи на кръвни роднини, които се мразят, не се понасят и се избиват за имоти и наследство.
Човек може да избере приятелите си, но не и роднините си. Аз лично бих дала банкет да разбера, че майка ми не ми е майка, ама няма, ядец. Майка ми е каквато и да била и много жалко, че не мога да я сменя или избера.
Как да подходя с "Третият случай"? Да и кажа и да изпадна в ролята на: "Носителите на лоши вести ги убиват..." или да продължавам да мълча като пукал, за да не и зашлевя поредният шамар в театрото наречено "живот"? Дали една такава истина след 33 години живот няма да я срине?
Кое е по-важно, кръвта или истината?
Та, в крайна сметка, биологичното майчинство и бащинство сами по себе си нищо не означават. Но пък съществува и това, че малко хора могат да го възприемат ... и един куп други фактори ... всеки отделен случай е твърде сложен.
В нормалните държави има институции, които контролират дали с децата се однасят добре в семействата- осиновени или не. Крайно време е и у нас да се появят такива.
22.01.2008 19:21
Винаги съм знаела, че съм имала страхотен късмет в този живот, просто невероятен, никога не съм искала да открия биологичните си родители, за мен не съществуват; каквито и причини да са имали да ме изоставят, може би бих ги разбрала, все пак някой ми е оставил шанс за нещо по-добро. Имам само едни родители - тези, които са ми дали този мой живот и не бих го сменила с каквото и да е на света.
22.01.2008 19:54
четейки за състоянието на семейното и дередже,аз специално много бих се двоумила...
едвам ще устискам да не и кажа,ако ми е много близка,,,
тя е на такива години ,на които ще може да понесе истината-все си мисля,че при това отношение към нея сигурно доста се е замисляла ...
въпросът е ,че не е лесно такова решение ,ама хич...
а може би да има справедливост и истинската и майка или близки вече да я търсят и да я открият,преди съвсем да са я съсипали с това отношение към нея....
22.01.2008 21:14
22.01.2008 21:17
родителите й трябва да й го кажат. ако тях ги няма.. може би роднини, или просто сама да стигне до истината. остави я да потърси себе си. то не е толкова трудно да се сетиш.
аз самата съм осиновена и знам какво говоря.
22.01.2008 22:25
23.01.2008 08:01
23.01.2008 09:46
И от тези, които го преживяват сравнително трудно, тъй като отношението на един от родителите ми към мен е странно, меко казано.
Именно отношението се преживява трудно на тая възраст - 33.
Но ще ти кажа, че няма нищо по-добро от истината.
Ако искаш просто подхвърли идеята на приятелката си, а тя ако има желание ще разнищи историята. И й напомни, че да израснеш в семейство е по-добре, отколкото в дом - при всички случаи, освен на много брутално, опасно за живота насилие.
към 12 - естествено, че така ще казва детето й за нея. това е правило за всички деца и ако някой родител си мисли, че е "пощаден" само, защото не го чува лично, се заблуждава жестоко. но това не е трагедия, а особеност на възрастта.
Всъщност не разбирам нещо. Как така роднините се държат зле? То ест - разбирам какво казваш, но недоумявам как е възможно. Болни хора. Лошото отношение към осиновеното дете на сестра/брат/дъщеря/сина ти е лошо отношение и към нея самата/него самия.
Ама животът е шарен, две мнения няма.
23.01.2008 13:18
Да си осиновен или осиновител не е някакъв порок или недъг. Според мен трябва още докато е малко детето по подходящ начин да узнае за осиновяването си /както е по-добре за секса да се разговаря в къщи/, отколкото за това да се научава по най-грозния начин от улицата.
Не всеки може да понесе психологическия шок на една такава истина, за каквато пишете.
Благодаря Ви за прекрасните съждения. Имам познат, който всякога е знаел, че е осиновен и дори помни осиновяването си от дом за изоставени деца. Полагал е повече от синовни грижи за умиращата си осиновителка, която нарича "леля", но не може да се освободи от страданието си. Многократно съм изтъквал, че има деца, които са имали много по-нещастно детство със собствените си биологични родители, но ако човек не е преживял нещо, той не може да съчувства, но не може напълно да го разбере.
a dali da i kaje6?6ansa da razbere,4e "vinata"ne e neina,a v esnaflaka i egoizma na "nqkakvi rodnini",moje da i donese izvesten pokoi, no situaciqta e mnogo delikatna (mnogo e vajno dobre da q poznava6 otvatre). obmisli go dobre ! uspeh !
Почти всички случаи, за които знам осиновените са научавали от странични хора. Мисля, че не е редно, освен ако една от двете страни не е помолила третия човек да го стори. Според мен това е въпрос на отношение между осиновителите и осиновените и другите не бива да се месят.
23.01.2008 23:12
Отиват родителите на двете момчета да разкажат истината много щастливи, но техният син, който отгледала циганката отговорил точно така:
Всеки човек има само една майка - моята е циганка. Радвам се само, на брат ми с който ще бъдем неразделни!
24.05.2011 02:10
24.05.2011 04:30
24.05.2011 05:22
24.05.2011 05:39
24.05.2011 06:29