2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. kvg55
9. zaw12929
10. hadjito
11. sparotok
12. bosia
13. getmans1
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Прочетен: 4258 Коментари: 11 Гласове:
Последна промяна: 27.02.2008 15:09
Така се отнасяме и един към друг.
Ужасно тъжно е, но е така. Толкова жестокост може да срещне човек по улицата.
И няма как да не си направя извода, че каквото е отношението ни към собствените ни кучета, такова е и към заобикалящите ни хора.
С моя приятелка имаме навик два пъти месечно да посещаваме едно квартално кафене за лични "сбирки на психоклуба".
Както ни е станахме постоянно присъствие, така има и друго постоянно присъствие. Много гадно впечатление ми направиха едни от другите редовни посетители, които са "горди собственици" на мъничък бежов пинчер.
Та на тези мили хора им е навик да дойдат в кафенето, да вържат кученцето пред вратата, да седнат преспокойно да си пият питието с часове и да оставят нещастната животинка вързана отпред, дърпаща се, лаеща и скачаща върху всеки друг приходящ с надеждата да я отвържат и пуснат. Възмутително е, но една вечер просто чашата ми преля. Беше в средата на януари, една ужасно студена вечер, когато пак тези добродушни "кучелюбители" вързаха животинчето на студа. Когато отидох да ги попитам дали на тях би им било приятно някой да ги върже там отпред за оградката на студа ме изгледаха много умно. Кученцето имало палтенце. Палтенце моля ви се !!!
Я да застанат те отвън с палтенца на -10 градуса и да постоят три часа.
За капак на цялата история бяха взели със себе си и детето им 10-тина годишно момиченце, което кашляше така, че имах чувството, че дробчетата му ще се спукат. И го довели и него на студа да диша благотворният цигарен дим в кафенето. Отврат !!!
Миналата вечер се прибирам от работа по обичайният маршрут през градинката зад художествената академия. Там има една нелоша пицария, която и аз посещавам от време на време. С приятни масички отвън при топло време. И също с оградка. Онази вечер при оградката видях позната гледка, мъничка булонка вързана отпред. Позагледах се в кученцето и още отдалеч ми се видя нещо странно в изгледа на муцунката му. Като се приближих разбрах какво е, козинката му беше сплескана от засъхваща кръв около едното оченце. Горкото животинче трепереше и вдигна с надежда към мене пълните си с болка очички.
Доплака ми се. Какви хора са тези бе, господи, какви хора?
Дори не си бяха дали труд да почистят кръвта от муцунката му, а просто отиват да си ядат и да си пият, а кутрето вързано за оградата. Реших да почакам 10-тина минути дали някой ще се появи да си вземе кученцето. Изпуших една цигара-никой не благоволи. Нахълтвам смело в пицарията и почвам да разпитвам от маса на маса. Оказаха се прилично облечени хора на около 30 на вид нормално семейство. Питам за кученцето. А, да, то преди малко го изпохапал някакъв помияр, ама нищо му нямало не им се връщало преди да хапнат. Щели да го почистят като се приберат. Ега ти и егоизма, ега ти и чудото, ега ти и човещината !!! Те да хапнат, а кучето нека го боли.
Нали за това е куче?
27.02.2008 16:40
24.05.2011 08:43